Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Той остана вторачен в нея за още няколко секунди с обичайното си войнствено изражение, но после се шляпна по бедрото с ясен жест на задоволство.

– Виж ти, виж ти – рече. – С право ми е казал, че си му най-добрата.

Измъкна смачкана носна кърпа от джоба си и избърса лицето си, изпотено по време на разговора със злополучния хотел.

– Виж ти, виж ти – повтори отново, – този ден взе, че се оказа много хубав. Един по един се препъват. Значи Уин се оказва крадец, лъжец и може би още нещо.

– Ами вижте – заговори предпазливо Робин, – той не може да отчете разхода на онези двайсет и пет хиляди и със сигурност е обещал неща, които не е в състояние да изпълни...

– Доктор Елспет Къртис-Лейси – промърмори Чизъл, следващ собствената си мисъл. – Името ми е познато.

– Беше съветник за Нортъмбърланд от либералдемократите – подсети го Робин, която току-що го бе узнала от уебсайта на фондация „Равнопоставеност“.

– Тормоз над деца – обяви внезапно Чизъл. – Ето откъде ми е позната. Членува в някаква комисия, занимаваща се с тормоз над деца. Пълна откачалка е на тази тема, навред й се привижда. То се знае, в либералдемократическата партия е пълно с откачалки. На този принцип са се сдушили. Главите им са пълни с мухъл.

Изправи се, като остави пърхот по черната кожа на облегалката, и смръщен закрачи напред-назад.

– Тази история с фондацията ще излезе наяве рано или късно – повтори той предположенията на съпругата на сър Кевин. – Но бога ми, те никак не биха искали да цъфне точно сега, когато Дела е толкова ангажирана с параолимпийските игри. Уин ще изпадне в паника, като научи, че знам. Да. Мисля, че това би могло да го неутрализира... временно поне. Но ако е сгазил лука с деца...

– Няма доказателство за такова нещо – посочи Робин.

– ...това ще му запуши устата завинаги – заяви Чизъл и поднови краченето си. – Виж ти, виж ти. Това обяснява защо Уин иска да покани попечителите на фондацията на приема за параолимпийците идния четвъртък. Очевидно гледа да им се подмазва и да спре онези, които искат да напуснат потъващия кораб. Принц Хари ще присъства. А тези от фондациите примират за кралски особи. Единствената им причина да се занимават с благотворителност.

Той вдигна ръка да почеше гъстата си посивяла коса и разкри огромно петно от пот под мишницата си.

– Ето какво ще направим – каза. – Ще включим неговите попечители в списъка с гости и ти също ще дойдеш. Там ще можеш да приклещиш оная Къртис-Лейси и да й измъкнеш каквото знае. Нали? Вечерта на дванайсети.

– Да – отвърна Робин и си го записа в бележника. – Чудесно.

– Междувременно ще осведомя Уин, че съм наясно как е бъркал в касата.

Робин беше почти до вратата, когато Чизъл изрече внезапно:

– Случайно да искаш секретарско място?

– Моля?

– Не щеш ли да поемеш работата от Изи? Колко ти плаща онзи детектив? И аз мога да ти давам толкова. Трябва ми човек с малко мозък поне, дето да е и куражлия.

– Аз... харесвам си сегашната работа.

Чизъл изсумтя.

– Хм. Е, може би така е по-добре. Вероятно ще имам още работа за теб, щом веднъж се отърва от Уин и Найт. Хубаво, тръгвай.

Той се обърна с гръб към нея и посегна към телефона.

Когато излезе навън под слънцето, Робин отново извади мобилния си телефон. Страйк още не се беше обадил, но Матю й бе пратил съобщение с името на клуб в Мейфеър, удобно близък до местоработата на Сара. И все пак сега Робин можеше да очаква вечерта с малко по-весело настроение, отколкото преди срещата си с Чизъл. Дори започна да си тананика Боб Марли по пътя към парламента.

„Не съм напълно сам дори сега. Двама сме и можем заедно да носим самотата тук.“

Беше четири сутринта, безнадеждният час, в който треперещите страдащи от безсъние населяват свят от кухи сенки, а съществуването изглежда крехко и странно. Страйк, който бе задрямал, се събуди стреснат на болничния стол. За секунда чувстваше само болезненото си тяло и глад, глождещ стомаха му. После видя деветгодишния си племенник Джак, лежащ неподвижно в леглото до него с тампони върху очите, с тръба в гърлото му и други, проточващи се от врата и китката му. Отстрани до леглото висеше торбичка с урина; три отделни системи вливаха съдържанието си в телцето, което изглеждаше мъничко и уязвимо сред тихо жужащата апаратура в тишината на интензивното отделение.

Чуваше приглушените от гумените подметки стъпки на сестра зад завесата, ограждаща леглото на Джак. Не бяха искали Страйк да прекара нощта на стола, но той упорстваше, а известността му, макар и несравнима с тази на истинските знаменитости, в съчетание с инвалидността му накрая проработи в негова полза. Патериците му бяха подпрени на нощното шкафче. В отделението беше прекалено топло, както е винаги в болниците. Страйк бе прекарал много седмици в поредица от железни легла, след като кракът му бе откъснат. Миризмата го пренесе назад към онова време на болка и брутална необходимост от приспособяване, когато бе принуден да пренастрои живота си на фона на безкрайни пречки, срамотии и ограничения.