Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Робин позвъни на Страйк. Директно бе прехвърлена на гласова поща. Тя изчака няколко минути и опита отново, но резултатът бе същият. След третия неуспешен опит да се свърже с него му написа съобщение.

Узнах нещо за ГУ. Обади ми се.

Сянката, падаща върху терасата при пристигането й, бързо се отместваше назад. Топлото слънце се плъзна върху масата на Робин, докато тя допиваше кафето си и чакаше Страйк да й позвъни. Най-сетне телефонът й завибрира, за да покаже, че е получено съобщение. С подскочило сърце тя го грабна, но беше само Матю.

Искаш ли да пийнем довечера след работа с Том и Сара?

Робин гледаше съобщението със смесица от апатия и страх. Утре беше благотворителният мач по крикет, по повод на който Матю толкова се вълнуваше. Среща с Том и Сара със сигурност обещаваше много приказки по темата. Вече си представяше четирима им на бара: Сара с нейното непрестанно флиртуване с Матю, Том, отбиващ шегите на Матю за неточните му удари все по-ядосано и несръчно, и Робин, както бе типично за нея напоследък, преструваща се, че й е забавно и интересно, защото това бе цената да си спести натякването на Матю как вечно изглеждала отегчена или се смятала за нещо повече от обкръжението си или (както се случваше при най-яростните им скандали) вероятно предпочитала да е на питие със Страйк. Утеши се, че поне нямаше да е безкрайна пиянска вечер, защото Матю приемаше сериозно всичките си участия в спортни прояви и щеше да иска да се наспи добре преди мача. Така че върна следното съобщение:

Добре, къде?

После продължи да чака обаждане от Страйк.

След четиресет минути Робин взе да се чуди дали Страйк не е някъде, откъдето да не може да позвъни, и това оставяше открит въпроса дали е редно да информира Чизъл за наученото. Би ли го сметнал Страйк за своеволие, или щеше да бъде по-раздразнен, ако тя пропуснеше да предостави на Чизъл чип за пазарене предвид колко ги притискаше времето.

След като води вътрешен дебат още известно време, тя се обади на Изи, чийто прозорец виждаше отчасти от мястото си.

– Изи, аз съм, Вениша. Обаждам ти се по телефона, защото не мога да кажа това пред Рафаел. Мисля, че разполагам с информация за баща ти срещу Уин...

– О, прекрасно! – възкликна високо Изи, а Робин чу на фона гласа на Рафаел: „Вениша ли е? Къде е тя?“, и тракане на компютърна клавиатура.

– Проверявам програмата му, Вениша... Ще бъде в министерството до единайсет, а после е в срещи през целия следобед. Искаш ли да му се обадя? Вероятно ще настоява да те приеме веднага, ако побързаш.

Така че Робин прибра телефона, бележника и химикалката в чантата си, изгълта остатъка от кафето си и забърза към Министерството на културата, медиите и спорта.

Чизъл крачеше напред-назад из офиса си и говореше по телефона, докато Робин чакаше зад стъклената преграда. Той я повика с жест да влезе, посочи й ниско кожено канапе близо до бюрото му и продължи да говори с някой, който явно го бе нервирал.

– Беше подарък – заяви отчетливо в слушалката. – Подарък от най-големия ми син. Двайсет и четири каратово злато с надпис Nec Aspera Terrent [3] В свободен превод – Нямай страх от трудностите (лат.). – Б. пр. .

– Мътните го взели! – кресна той неочаквано и Робин видя как главите на младите умници отвън се извърнаха към Чизъл. – Това е на латински! Дайте ми някой, който може да говори на английски! Джаспър Чизъл! Аз съм министърът на културата! Казах ви датата... Не, не можете... Не разполагам с цял ден, по дяволите!

Доколкото Робин успя да схване, Чизъл бе изгубил щипка за банкноти със сантиментална стойност и предполагаше, че това е станало в хотела, където с Кинвара бяха пренощували след рождения й ден. Както чуваше, хотелският персонал не само не бе открил щипката, а и бе неспособен да оцени честта, която им бе оказал Чизъл с отсядането си в хотела им.

– Искам някой да ми позвъни с резултат. Проклети некадърници – измърмори Чизъл, като затвори и се втренчи в Робин, сякаш бе забравил коя е. Като все още дишаше тежко, се отпусна на канапето срещу нея. – Имам десет минути, така че дано си струва.

– Разполагам с информация за господин Уин – каза Робин и извади бележника си. Без да изчака отговора му, предаде сбито наученото от сър Кевин. – И... – завърши едва минута и половина по-късно – може би има още една нередна постъпка от страна на господин Уин, но с тези сведения евентуално разполага д-р Елспет Къртис-Лейси, чийто номер не е обявен. Няма да ни отнеме много дълго да се свържем с нея, само че – добави тревожно, тъй като малките очички на Чизъл бяха присвити с неразгадаемо изражение, може би на неудоволствие, – реших, че трябва да ви уведомя незабавно.