Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Страйк познаваше Мич Патерсън по репутация: през последната година два пъти бяха наемани от срещуположни страни на развеждащи се съпрузи. Той бе бивш старши служител в Централното управление на полицията, оттеглил се поради ранно пенсиониране. Патерсън беше преждевременно побелял и имаше лице на сърдит булдог. Макар и антипатичен като човек, поне според Ерик Уордъл Патерсън бил способен в работата си.

– Е, то се знае, в новата си кариера няма да може да пребива хората – коментирал бе Уордъл, – така че едно ефикасно средство в арсенала му отпада.

На Страйк не му се нравеше особено мисълта, че Патерсън скоро щеше да се включи в случая. Отново взе мобилния си телефон и видя, че нито Робин, нито Баркли бяха звъняли да му докладват през последните дванайсет часа. Едва предишния ден му се бе наложило отново да успокоява Чизъл, който му се обади да изрази съмнения относно Робин предвид резултатите й дотук.

Нервиран от безсилието на служителите си, а и от своето собствено, Страйк прати на Баркли и Робин едно и също съобщение:

От „Сън“ се опитаха да ме наемат да разследвам Чизъл. Незабавно се обади да докладваш. СПЕШНО ми трябва полезна информация.

Като отново придърпа патериците към себе си, стана да направи инвентаризация на хладилника и кухненските си шкафове. Установи, че при следващите четири хранения ще му се налага да консумира само консервирана супа, ако не предприемеше поход до супермаркета. Изсипа вкисналото мляко в мивката, приготви си чаша черен чай и се върна до кухненската маса, където запали трета цигара и се замисли без ентусиазъм как трябваше да се заеме с разтягания за подколянното сухожилие.

Телефонът му отново иззвъня. Като видя, че е Луси, остави обаждането да се прехвърли на гласова поща. Сега най-малко му се слушаха подробности за последното заседание на училищното настоятелство.

Няколко минути по-късно, докато Страйк беше в банята, тя отново го потърси. Добра се на куц крак до кухнята с наполовина смъкнати панталони с надеждата да са Робин или Баркли. Като видя номера на сестра си за втори път, просто изруга на висок глас и се върна в банята.

Третото обаждане го убеди, че тя няма да се откаже. Като тръшна на масата кутията със супа, която отваряше, Страйк взе телефона си.

– Луси, зает съм, какво има? – изрече кисело.

– Баркли е.

– А, крайно време беше. Някакви новини?

– Малко нещо за Флик, мацето на Джими, ако е от помощ.

– Всичко е от помощ – каза му Страйк. – Защо не се обади по-рано?

– Узнах го едва преди десет минути – посочи невъзмутимо Баркли. – Току-що я чух да го казва на Джими в кухнята. Присвоявала пари в службата си.

– Каква служба?

– Не поясни. Бедата е, че Джими май не примира много за нея по моите наблюдения. Не съм сигурен, че ще се разтревожи, ако я арестуват.

В ухото на Страйк прозвуча разсейващ сигнал. Някой друг се опитваше да се свърже с него. Погледна телефона и видя, че отново е Луси.

– Но ще ти кажа какво още научих от него – продължи Баркли. – Снощи беше друсан. Каза, че познавал министър от правителството с окървавени ръце.

Бийп. Бийп. Бийп.

– Страйк, там ли си?

– Да, тук съм.

Страйк никога не бе разказвал на Баркли историята на Били.

– Какво точно каза той, Баркли?

– Дрънкаше за правителството, за торите, каква банда негодници били. И после взе, че изтърси „и шибани убийци“. Попитах го за какво говори. А той отвърна: „Знам един, дето е с окървавени ръце. Хлапета“.

Бийп. Бийп. Бийп.

– Имай наум, че тия от СМОСО са пълни откачалки. Може да говори за съкращения в помощите за деца. За тях това си е равносилно на убийство. Не че аз самият оценявам високо политиката на Чизъл.

Бийп. Бийп. Бийп.

– И не си забелязал Джими да е отскачал до Оксфордшър?

– Не и докато го държа под око.

Бийп. Бийп. Бийп.

– Добре – каза Страйк. – Продължи да разузнаваш. Съобщи ми, ако научиш нещо.

Затвори и извика на екрана номера на Луси.

– Здравей, Луси – изрече нетърпеливо. – Сега съм малко зает, може ли...

Но когато тя заговори, лицето му се изопна. Още по средата на задъханите й думи той вече бе грабнал ключовете си и патериците.

„Ще се опитаме да те обезсилим да причиняваш вреди.“

Съобщението на Страйк, в което той настояваше за доклад, стигна до Робин в девет без десет, когато вървеше по коридора с офисите на Изи и Уин. Дотолкова нямаше търпение да види какво й пише, че се закова намясто насред пустата пътека.