Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

След като Матю се изтъркаля встрани и каза всичко, което се предполагаше, че е редно, тя преметна ръка върху мокрите си очи. За пръв път, когато му отговори „И аз те обичам“, знаеше извън всяко съмнение, че лъже.

След като Матю заспа, Робин много внимателно се пресегна да вземе телефона от нощното шкафче и провери съобщенията си. Нямаше нищо от Страйк. Откри в Гугъл снимки от протестния марш в Боу и й се стори, че разпознава сред тълпата високия мъж с къдрава коса, който си бе сложил маска на Гай Фокс. Робин остави телефона си с лицето надолу върху нощното шкафче, за да затули светлината му, и затвори очи.

„Обземат я необуздани пристъпи на дива страст и очаква от мен да й отвърна със същата.“

Страйк се върна в двете си мансардни стаи на Денмарк Стрийт след цели шест дни, рано в петък сутринта. Опрян на патерици, с прибрана протеза в сака, който висеше през рамото му, със забоден с безопасни игли подвит крачол на десния крак, той отблъскваше с изражението си косите съчувствени погледи, хвърляни му от минувачите, докато се движеше по късата улица към номер двайсет и четири.

Не беше ходил на лекар. Лорелай се обади на джипито си, след като тя и получилият щедър бакшиш таксиметров шофьор успяха да качат с подкрепяне Страйк до апартамента й, но лекарят поиска Страйк да отиде за преглед в кабинета му.

– Какво искате, да стигна дотам на куц крак ли? Подколянното сухожилие е, чувствам го – тросна му се той по телефона. – Знам какво ми е нужно: почивка, лед и всякакви ми ти такива. Случвало се е и преди.

Принуден бе да наруши правилото си без последователни нощувки в дома на жена, като прекара четири дни и пет нощи у Лорелай. Сега съжаляваше, но какъв избор бе имал? Беше спипан натясно, или както Чизъл би казал: a fronte praecipitum. a tergo lupi [2] Отпред пропаст, отзад вълци (лат.). – Б. пр. .

С Лорелай имаха уговорка да вечерят заедно в събота. Предпочете да й каже истината, отколкото да търси извинение, че срещата се отменя, и се оказа принуден да приеме помощта й. Сега му се щеше да се бе обадил на старите си приятели Ник и Илза или дори на Пищяла, но вече беше твърде късно. Вредата бе сторена.

Съзнанието, че е несправедлив и неблагодарен, не помагаше за повишаване на настроението му, докато едва тътреше себе си и сака нагоре по стълбите. Въпреки че някои моменти от престоя му в дома на Лорелай бяха извънредно приятни, всичко бе съсипано от случилото се миналата вечер и вината си бе изцяло негова. Той бе допуснал да се стигне дотам, тъкмо онова, от което се пазеше, откакто бе напуснал Шарлот, защото бе свалил гарда, приел бе чаши чай, домашно сготвени ястия, мило внимание, докато накрая снощи в тъмнината тя бе прошепнала срещу голите му гърди „Обичам те“.

Отново направи гримаса заради усилието да балансира върху патериците, докато отключваше външната си врата, и почти се стовари в апартамента си. Затръшна вратата зад себе си, пусна сака на пода, отиде до малкия стол край масата с гетинаксов плот в помещението, което съчетаваше кухня и дневна, отпусна се на него и запрати патериците встрани. Бе облекчение да си е у дома и сам, колкото и трудно бе да се оправя при крака си в това състояние. Би трябвало да си дойде по-скоро, то се знае, но след като не бе в състояние да следи когото и да било и изпитваше значителен дискомфорт, по-лесно бе да остане в удобното кресло, кракът му да почива върху голяма квадратна табуретка, да праща есемеси с инструкции до Робин и Баркли, а Лорелай да му поднася ядене и пиене.

Страйк запали цигара и отново се замисли за всички жени, изредили се след Шарлот. Първо, Киара Портър, красавица, с която бяха преспали веднъж без съжаления и от двете страни. Няколко седмици, след като се прочу в пресата след решаване на случая „Ландри“, Киара му се обади. Явно в съзнанието на модела се бе издигнал от добър за чукане до евентуален приятел, след като бе вече знаменитост, но той отказа повече срещи с нея. Приятелки, които искаха да бъдат фотографирани с него, не го устройваха с неговата професия.

После дойде Нина, която работеше в издателство и която той бе използвал, за да получи информация по случай. Харесал я беше, но явно недостатъчно, като се замисляше сега, че да прояви уважение. Наранил бе чувствата на Нина. Не се гордееше с това, но пък и не бе нещо, което чак да го лиши от сън.

Елин бе по-различна – красива и най-хубавото, удобна, затова с нея се задържа по-дълго. Тя бе в процес на развод с богат човек и нуждата й от дискретност не отстъпваше на неговата. Прекарали бяха няколко месеца заедно, преди той да я олее с червено вино и да си излезе от ресторанта, където вечеряха. После й се обади да се извини, но тя му заяви, че е свършено, преди да е доизказал изречението. Предвид че я бе оставил унизена в „Льо Гаврош“ и я бе натоварил със солидна сметка за химическо чистене, стори му се, че ще прояви лош вкус да вметне: „И аз точно същото се канех да кажа“.