Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Гладкият асфалт бе малко по-удобен за протезата на Страйк, но ампутираният крайник все така го болеше. След няколко минути се подхвана скандиране: „Не на ядрените ракети! Не на ядрените ракети!“.

Няколко фотографи от пресата вървяха гърбом напред на пътя, за да снимат предните редове на маршируващите.

– Хей, Либи – каза Джими на момичето, което държеше ръчно рисуваното знаме с Хитлер, – искаш ли да се качиш на раменете ми?

Страйк забеляза едва прикриваната завист на приятелката й, когато Джими се наведе, така че Либи да го възседне, след което я вдигна над множеството и знамето й щръкна достатъчно високо, та фотографите отпред да го видят.

– Ако им покажеш циците си, ще сме на първа страница! – подвикна й Джими.

– Джими! – изписка тя с престорено негодувание. Усмивката на приятелката й беше принудена. Фотоапаратите щракаха, а Страйк с гримаса от болка зад пластмасовата маска, се стараеше да не куца твърде очебийно.

– Онзи с най-големия фотоапарат постоянно беше фокусиран върху теб – каза Джими, когато най-после свали момичето на земята.

– По дяволите, ако попадна във вестниците, мама ще вдигне олелия до небето – продума тя възбудено и закрачи редом с Джими, като не пропускаше възможност да го сръчка или шляпне, докато той я дразнеше, че се бои какво ще кажат родителите й. По преценка на Страйк тя беше към петнайсет години по-млада от него.

– Забавляваш ли се, Джими?

Маската ограничаваше периферното зрение на Страйк, така че едва когато несресаната доматеночервена коса изникна точно пред него, той осъзна, че Флик се е присъединила към демонстрантите. Внезапната й поява изненада и Джими.

– О, ето те! – рече той, като неумело имитира задоволство.

Флик стрелна остро момичето на име Либи и малката боязливо забърза напред. Джими се опита да преметне ръка през раменете на Флик, но тя я отхвърли.

– Леле! – възкликна той с престорена невинност. – Какво ти става?

– Познай от три пъти – озъби му се Флик.

Страйк виждаше, че Джими се колебае какъв тон да възприеме с нея. По хубавото му лице се изписа раздразнение, но и известна предпазливост. За втори път той се опита да я прегърне. Този път тя плесна ръката му.

– Леле! – изрече отново той, но този път агресивно. – Това пък защо беше?

– Аз ти върша мръсната работа, а ти се занасяш с нея! За идиотка ли ме мислиш, Джими?

– Не на ядрените ракети! – кресна един от отговорниците в мегафон и тълпата отново подхвана скандирането. Крясъците на жена до Страйк с прическа тип „мохикан“ бяха остри и вресливи като на паун. Единственият плюс на подновеното скандиране беше, че сега можеше да стене несдържано от болка, когато стъпеше с протезата накриво, което си бе известно облекчение и караше маската да подскача върху изпотеното му лице. Присвил очи през процепите й, гледаше разправията между Флик и Джими, но не чуваше нито дума от нея през глъчката на тълпата. Едва когато скандирането затихна, най-после успяваше да улавя по нещо от онова, което си казваха.

– До гуша ми дойде – недоволстваше Джими. – Не аз забърсвам студенти по баровете...

– Ти ме беше зарязал! – яростно му изшептя Флик. – Беше ме зарязал, мамка му! Каза, че не искаш обвързване...

– Беше моментно – дрезгаво възрази Джими. – Намирах се под стрес. Били ме побъркваше. Не очаквах да хукнеш към бара и да се хванеш с някакъв шибан...

– Каза, че ти е писнало...

– Абе ядосах се и надрънках куп глупости, дето не ги мисля. Ако аз отивам всеки път да изчукам някоя, когато ти ме нервираш...

– Понякога си мисля, че единствената причина да ме държиш, е Чиз...

– По-тихо, мамка му!

– А днес никак не ми беше забавно в онази къща, дето тръпки те побиват...

– Казах, че съм ти благодарен, обсъдихме го вече! Трябваше да се погрижа листовките да бъдат отпечатани, иначе щях да дойда с теб.

– Че ми се наложи и да чистя – неочаквано изхлипа тя. – Отвратително беше. А днес ме прати... Това е ужасно, Джими, мястото му е в болница, в тежко състояние е...

Джими се огледа. Попаднал за миг в полезрението му, Страйк се помъчи да не куца, но всеки път, когато се молеше наум на болния си крак да крачи естествено, сякаш стъпваше върху хиляда огнени мравки.

– После ще го откараме в болница – обеща Джими. – Само че сега всичко ще обърка, ако го оставим на свобода, знаеш го какъв е... Веднъж Уин да се сдобие с онези снимки... Хей – меко изрече Джими и я прегърна за трети път. – Страшно съм ти признателен.

– Да бе – подсмръкна Флик и изтри нос с опакото на дланта си. – Само заради парите. Защото дори нямаше да знаеш какво е направил Чизъл, ако...