Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Кинвара Чизъл дойде в офиса. Твърди, че миналата нощ видяла мъж с лопата в гората край къщата им. Разбра се, че Чизъл й е поръчал да не вика полицията в такива случаи, но тя заплаши да го стори, ако той не направи нещо за тях. Между другото, тя не знае, че Чизъл ни е наел, вярва, че наистина съм Вениша Хол. Също така има вероятност комисията по фондациите да разследва „Равнопоставеност“. Опитвам се да науча още подробности.

Тази комуникация само още повече беше вкиснала Страйк. Единствено солидно доказателство срещу Герайнт Уин би го удовлетворило в този момент, при положение че от „Сън“ се занимаваха с Чизъл и клиентът им бе под такъв стрес.

Според Баркли Джими Найт имаше десетгодишна „Сузуки Алто“, но не бе минала през техническия преглед и беше спряна от движение. Баркли не можеше да гарантира твърдо, че Джими не я изкарва нелегално под прикритието на нощта, за да нахлуе в градината и гората на Чизъл на сто километра разстояние, но на Страйк не му се вярваше да го прави.

От друга страна, бе готов да повярва, че Джими би могъл да прати някой друг да стряска съпругата на Чизъл. Вероятно още имаше приятели и познати в този район, след като бе израснал там. Още по-смущаващ бе вариантът Били да е избягал от затвора си, въображаем или реален, в който бе казал на Страйк, че е държан, и да се опитваше да изрови доказателство, че детето лежи закопано в розово одеяло до старата къща на баща му, или в плен на кой знае каква параноична фантазия да е порязал един от конете на Кинвара.

Разтревожен от тези необясними отлики на случая, от интереса, който „Сън“ проявяваше към министъра, и със съзнанието, че агенцията не се е приближила до набавяне на „чипове за пазарене“ срещу нито един от изнудвачите на Чизъл от деня, когато Страйк бе приел министъра като клиент, той реши, че няма друг изход, освен да не остави нито един камък непреобърнат. Въпреки умората си, болезнените мускули и силното подозрение, че протестният поход няма да предостави нищо полезно, той стана от леглото в съботната сутрин, закрепи протезата към отрязаното място, което вече бе леко подуто, и макар да не се сещаше за друго, което му се върши по-малко от това да ходи пеш в продължение на два часа, пое към Майл Енд Парк.

Когато се приближи достатъчно близо до тълпата, че да различава отделни хора, Страйк извади от найлоновия плик в ръката си пластмасова маска на Гай Фокс с бели къдрави вежди и мустаци, сега предимно отъждествявана с организацията „Анонимни“, и я сложи. Смачка плика на топка и го метна в удобно разположено кошче за боклук, после тръгна към скупчените плакати и знамена „Без ядрени ракети край домовете ни!“ „Без снайпери по улиците!“, „Не си играйте с живота ни!“ и няколко на брой плаката „Той трябва да си иде!“ с лицето на премиера. За изкуствения крак на Страйк тревата бе една от най-мъчните повърхности за стъпване. Беше се изпотил, докато най-сетне зърна оранжевите знамена на СМОСО с тяхното лого със счупени олимпийски кръгове.

Имаше около дузина такива. Като се спотаи зад групичка бъбрещи младежи, Страйк намести изплъзващата се пластмасова маска, която не бе предвидена за човек със счупен нос, и забеляза Джими Найт, разговарящ с две млади жени, отметнали назад глави в смях на нещо, казано от Найт. Като притисна маската до лицето си, така че да намести отворите върху очите си, Страйк огледа останалите членове на СМОСО и заключи, че не вижда доматеночервената коса на Флик не защото тя я бе боядисала в друг цвят, а просто защото не беше там.

Отговорници започнаха да подреждат тълпата в нещо, наподобяващо колона. Страйк се вля в масата от протестиращи, мълчалива едра фигура, дето отказваше да се помести, така че младите организатори, постреснати от размерите му, го третираха като скала, около която да канализират потока, когато той зае място точно зад СМОСО. Кльощав младеж също с маската на „Анонимни“ поздрави Страйк с два вдигнати палеца и Страйк му върна жеста.

Джими бе запалил ръчно свита цигара и продължаваше да се занася с двете момичета до него, които се надпреварваха за вниманието му. По-тъмнокосата от двете, особено привлекателна, държеше двустранно знаме с изрисуван портрет на Дейвид Камерън, уподобяващ Хитлер, който наблюдава участниците на олимпийския стадион през 1936 година. Беше впечатляващо арт постижение и Страйк имаше достатъчно време да му се полюбува, когато процесията най-сетне пое с постоянна крачка, заобиколена отстрани от полицаи и отговорници в открояващи се якета, като постепенно излезе от парка на дългата и права Роуман Роуд.