Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Имам нужда от услуга. Баркли 10 дни без прекъсване ходи по петите на Джими Найт, но току-що научил, че жена му трябва да работи през уикенда и не може да намери кой да гледа бебето. Анди заминава довечера за една седмица в Аликанте със семейството си. Аз не мога да следя Джими, познава ме. СМОСО участват в марш-протест срещу ядреното оръжие. Започва утре в 14 ч. в Боу, Източен Лондон. Можеш ли да свършиш това?

Робин гледа съобщението в продължение на няколко секунди, после изпусна стон, който отекна в криптата.

За пръв път след повече от година Страйк искаше от нея да работи извънредно при такова кратко предизвестие, но това бе уикендът на годишнината от сватбата. Скъпият хотел бе ангажиран, багажът стегнат и готов в колата. След няколко часа, щом свършеше работното време, имаше среща с Матю. Директно щяха да отпътуват за хотела „Льо Маноа о Кат’Сезон“. Матю щеше да побеснее, ако му кажеше, че не може да замине.

Сред тишината и позлатата на криптата си спомни думите, които Страйк й беше казал, когато се съгласи да я прати на обучение за детектив.

Трябва ми човек, който може да работи дълги часове, а също и през уикендите... Ти имаш влечение към работата и способности за нея, но се омъжваш за човек, който мрази занятието ти...

А тя му беше отговорила, че е без значение какво мисли Матю, че тя сама решава какво да прави.

Бавно, като изтриваше думи и ги подменяше, обмисляйки всяка сричка, набра отговора:

Много съжалявам, но този уикенд е годишнината от сватбата. Ангажирали сме апартамент в хотел, заминаваме тази вечер.

Искаше да напише още, но какво имаше да каже? „Бракът ми не върви, затова е важно да го отпразнувам“? „Далеч повече предпочитам да се маскирам като протестираща и да дебна Джими Найт“? Натисна бутон „изпращане“.

Докато седеше и чакаше отговора му с чувството, че трепери за резултат от медицински изследвания, очите й проследиха преплитащите се ластари, покриващи тавана. Странни лица надничаха към нея от гипсовите орнаменти като мотива на човекоподобното лице на Зеления човек сред обкръжение от листа. Хералдически и езически образи се смесваха с ангели и кръстове. Този параклис беше повече от Божи храм. Навяваше мисли за епохата на суеверия, магии и феодална власт.

Минутите се нижеха, а Страйк още не беше отговорил. Робин стана и се разходи из параклиса. В самото дъно откри шкаф. Отвори го и видя паметна табелка за суфражетката Емили Дейвисън. Очевидно тя бе пренощувала тук, за да посочи като местоживеене Камарата на общините при преброяване на населението през 1911 година, седем години преди на жените да бъде дадено право на глас. Емили Дейвисън надали би одобрила избора на Робин да постави един неуспешен брак над свободата да работи.

Мобилният телефон на Робин отново изжужа. Тя го погледна, уплашена от онова, което щеше да прочете. Страйк бе отговорил еднословно.

Добре.

Оловната тежест сякаш се плъзна от гърдите й надолу към стомаха. Страйк, както добре й бе ясно, още живееше в примитивното жилище над офиса и работеше през уикендите. Беше единственият несемеен в агенцията и границата между професионалния и личния му живот бе ако не точно несъществуваща, много размиваща се, докато при нея, Баркли и Хачинс не бе така. А най-лошото от всичко бе, че Робин не можеше да намери начин да обясни на Страйк колко съжалява, как всичко разбира и й се иска нещата да бяха различни, без при това да му напомня за прегръдката им на стълбите по време на нейната сватба, толкова отдавна неспоменавана, та тя се питаше дали въобще той я помни.

С чувство на дълбока потиснатост тя се върна обратно през криптата и излезе, все още стискаща листовете, които се преструваше, че отива да предаде.

Когато се върна в офиса, Рафаел беше сам там, седеше пред компютъра на Изи и пишеше с една трета от нейната скорост.

– Изи отиде с татко да свършат нещо толкова отегчително, че буквално отскочи от мозъка ми – обясни той. – Ще се върнат след малко.

Робин му отправи насилена усмивка и се върна на бюрото си все още с мисли за Страйк.

– Малко странно бе това стихотворение, нали? – попита Рафаел.

– Какво? О... о, онова нещо на латински? Да – потвърди Робин, – наистина беше малко странно.

– Сякаш го бе запаметил, за да го плесне в лицето на Малик. Никой не може да рецитира спонтанно такова нещо.

Като си каза наум, че Страйк също бе пълен с латински цитати, Робин отвърна:

– Не, надали.