Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Да не е вдигнал мерника на този Малик?

– Нямам представа – излъга Робин.

Като се чудеше как да се престори на много ангажирана, тя отново започна да размества хартии по бюрото.

– Колко време ще останеш, Вениша?

– И аз не знам. Вероятно докато парламентът излезе в лятна ваканция.

– Наистина ли искаш да работиш тук? За постоянно?

– Да – отговори тя. – Мисля, че е интересно.

– С какво се занимаваше преди това?

– Пиар – каза му Робин. – Беше забавно, но ми се прииска промяна.

– Надяваш се да забиеш член на парламента? – подхвърли той с лека усмивка.

– Не бих казала, че срещнах тук някого, за когото бих искала да се омъжа – отвърна Робин.

– Това беше жестоко – шеговито въздъхна Рафаел.

Уплашена, че се е изчервила, Робин се наведе да отвори чекмедже и взе да вади от него каквото й попадне.

– Е, среща ли се с някого Вениша Хол? – настоя той, когато тя се изправи.

– Да – кимна. – Той се казва Тим. Заедно сме от цяла година вече.

– Нима? И с какво се занивава Тим?

– Работи в „Кристис“.

Идеята й хрумна от мъжете, които бе видяла със Сара Шадлок в „Червения лъв“: мъже с безупречни костюми, завършили частни училища, тъкмо типът, с когото би се обвързала кръщелница на Чизъл.

– Ами ти? – попита го Робин. – Изи спомена за...

– В галерията ли? – пресече я Рафаел. – Това не беше нищо. Тя е твърде млада за мен. Бездруго родителите й вече я пратиха във Флоренция.

Той бе извъртял стола си, така че да е с лице към нея, изражението му бе тревожно и въпросително, гледаше я, сякаш искаше да узнае нещо, което не би научил от обикновен разговор. Робин прекъсна взаимното им взиране. Някак не вървеше за доволната приятелка на въображаемия Тим.

– Вярваш ли в духовното изкупление?

Въпросът му силно изненада Робин. Притежаваше тежест и красота като на пищната крипта в дъното на извитата стълба.

– Аз... да, вярвам – отговори тя.

Той беше взел молив от бюрото на Изи. Дългите му пръсти го въртяха отново и отново, докато той я наблюдаваше напрегнато. Сякаш я претегляше.

– Нали знаеш какво направих? С колата?

– Да – кимна тя.

Тишината, надвиснала между тях, за Робин се изпълни с проблясващи светлини и неясни фигури. Представяше си Рафаел окървавен зад волана, смачканото тяло на майката на пътя, полицейските коли, жълтата лента, опасваща местопроизшествието, хора, надничащи от преминаващи коли. Той я наблюдаваше внимателно с надежда за снизхождение, както й се стори, сякаш нейното опрощение имаше значение. Но сама знаеше, че понякога добротата, проявена от чужд човек или от случаен познат, може да е спасителна, нещо, за което да се уловиш, докато най-близките ти само те повличат надолу в усилията си да помогнат. Помисли си за възрастния портиер във фоайето отпреди няколко дни, който не разбираше какво й е, но й бе донесъл огромна утеха. Добрите думи, изречени с грапавия му глас, бяха нишка, в която да се вкопчи и да възвърне яснотата на разсъдъка си.

Вратата отново се отвори. И Робин, и Рафаел подскочиха, когато в стаята влезе червенокоса жена със заоблени форми и висящ на врата й пропуск за посетители. Робин веднага я разпозна от многото снимки, които бе виждала, като Кинвара, съпругата на Джаспър Чизъл.

– Здравейте – обади се Робин, защото Кинвара само се взираше безмълвно в Рафаел, който бързо се извъртя към компютъра си и отново започна да трака по клавиатурата.

– Ти трябва да си Вениша – каза Кинвара, като премести погледа на ясните си златисти очи върху Робин. Имаше тъничък момичешки глас. Очите й наподобяваха котешки върху леко подпухналото лице. – Я каква си хубавица. Никой не ми каза, че си толкова хубава.

Робин нямаше представа какво да отговори на това. Кинвара се отпусна на изтърбушеното кресло, обикновено заемано от Рафаел, свали дизайнерските тъмни очила, придържащи дългата й червена коса над лицето, и я разтърси освободена. Голите й ръце и крака бяха силно луничави. Горните копчета на зелената й рокля без ръкави с кройка на риза едва удържаха тежкия бюст.

– Та чия дъщеря си? – попита Кинвара с нотка на предизвикателност. – Джаспър не ми каза. Всъщност не ми казва нищо, което не е задължително да ми съобщи. Свикнала съм. Просто спомена, че си му кръщелница.

Никой не бе предупредил Робин, че Кинвара не е наясно за самоличността й. Може би Изи и Чизъл не бяха очаквали двете да се срещнат лице в лице.

– Дъщеря съм на Джонатан Хол – изрече Робин притеснено. Разполагаше със схематична легенда за кръщелницата Вениша, но не бе предполагала, че ще й се наложи да я разкрасява пред самата съпруга на Чизъл, която вероятно бе виждала всичките му приятели и познати.