Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Кой е той? – попита Кинвара. – Вероятно е редно да знам, Джаспър ще се ядоса, че не съм внимавала.

– От управата на земите в...

– О, имота в Нортъмбърланд? – прекъсна я Кинвара, напълно изгубила интерес. – Било е преди моето време.

„Слава богу“, помисли си Робин.

Кинвара кръстоса крака и преплете ръце пред внушителния си бюст. Стъпалото й заподскача нагоре-надолу. Стрелна Рафаел с остър, почти злобен поглед.

– Няма ли да поздравиш, Рафаел?

– Здравей – каза той.

– Джаспър ми поръча да дойда тук, за да се срещна с него, но ако предпочиташ, мога да го изчакам и в коридора – подхвърли Кинвара с тънкия си напрегнат глас.

– Не, разбира се – измърмори Рафаел и се намръщи срещу монитора.

– Е, не искам да прекъсвам нещо – каза Кинвара, като се обърна от Рафаел към Робин. В съзнанието на Робин изплува историята с блондинката в тоалетната на художествената галерия. За втори път се престори, че търси нещо в чекмеджето и изпита голямо облекчение, когато чу, че Чизъл и Изи идват по коридора.

– ...до десет часа, не по-късно, или няма да имам време да изчета тази тъпотия. И кажи на Хейнс, че той трябва да говори с Би Би Си, нямам време за банда идиоти, дето дрънкат за... Кинвара!

Чизъл се закова на прага и промърмори без сянка от топло чувство:

– Казах ти да дойдеш да се срещнем в министерството, не тук.

– И аз се радвам да те видя след три дни раздяла, Джаспър – каза Кинвара, като се изправи и приглади смачканата си рокля.

– Здравей, Кинвара – обади се Изи.

– Забравих, че каза в министерството – продължи Кинвара, като игнорира заварената си дъщеря. – Цяла сутрин се опитвам да ти се обадя...

– Обясних ти, че до един часа съм в срещи – изръмжа Чизъл – и ако е пак за проклетите коне...

– Не е за конете, Джаспър и бих предпочела да ти го съобщя насаме, но щом искаш да го кажа пред децата ти, добре тогава!

– О, за бога – изпъшка Чизъл. – Хайде, ела, ще намерим празна стая...

– Снощи имаше един мъж – подхвана Кинвара, – който... О, не ме поглеждай така, Изабела!

Изражението на Изи действително показваше неподправен скептицизъм. Тя повдигна вежди и влезе в стаята, сякаш Кинвара бе станала невидима за нея.

– Казах, че ще идем в празна стая! – тросна се Чизъл, но Кинвара не допусна да бъде прекъсната.

– Снощи видях мъж в гората до къщата, Джаспър! – заяви с тънкия си остър глас, за който Робин си даваше сметка, че отеква чак навън в коридора. – Не си въобразявам, имаше човек с лопата в гората, видях го и хукна, когато кучетата го подгониха! Все ми повтаряш да не вдигам излишно пара, но аз съм сама в онази къща нощем и ако не направиш нещо по въпроса, Джаспър, да знаеш, че ще повикам полицията!

„Не чувстваш ли задължение да го сториш в името на добрата кауза?“

Страйк беше в извънредно лошо настроение.

Защо, да му се не види, питаше се, докато куцукаше към Майл Енд Парк на следващата сутрин, тъкмо той, старшият съдружник и основател на фирмата, трябваше да присъства на протестен поход в гореща съботна сутрин, когато имаше трима служители и ампутиран крак? Защото, отговори си сам, нямаше бебе, което да гледа, нито съпруга, дето е резервирала самолетни билети или си е счупила китката, нито заплануван уикенд за годишнина от сватбата. Той не беше женен, така че неговото свободно време биваше жертвано, неговият уикенд се превръщаше в просто още два работни дни.

Всичко, за което Робин се боеше, че Страйк ще си помисли, той действително си го помисли: за къщата й на китната Албъри Стрийт, съпоставена с двете му стаички на мансардния етаж, за правата и статута, дадени й от малка златна халка на пръста, съпоставени с разочарованието на Лорелай, когато й бе обяснил, че обяд, а евентуално и вечеря сега са невъзможни, за обещанията на Робин за равни отговорности, когато я бе приел като съдружник, в контраст с реалността на хукването у дома при съпруга й.

Да, Робин бе изработила много неплатени часове извънреден труд през двегодишния си престой в агенцията. Да, той знаеше, че е вършила неща, далеч надхвърлящи служебните й задължения. И да, на теория той й беше благодарен. Но си оставаше фактът, че днес, докато той куцукаше по улицата към вероятно безплодно проследяване, тя и онзи негодник съпругът й се наслаждаваха на уикенд в провинцията, а тази мисъл правеше още по-трудни за понасяне болките в крака и в гърба му.

Небръснат, облечен във вехти джинси и разръфан суитшърт с качулка, обут с антични маратонки и понесъл найлоново пазарско пликче, Страйк влезе в парка. Виждаше в далечината струпалите се демонстранти. Рискът Джими да го разпознае за малко не накара Страйк да остави протеста ненаблюдаван, но последното съобщение на Робин (което от чиста проклетия бе оставил без отговор) го бе накарало да размисли.