Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Извинете – изграчи дрезгаво, но тя си беше отишла, забързана към двете си приятелки.

Дотътри се до перилата покрай тротоара и седна там с гръб, опрян в металните пречки, докато от него се лееше пот и кръв. Съмняваше се, че би могъл да се изправи без помощ. Докосна задната страна на крака си над протезата и напипа подутина като яйце. Изпъшка, защото предположи, че е скъсал подколянно сухожилие. Болката бе толкова остра, че започна да му се гади.

Извади от джоба мобилния си телефон. Екранът му бе пукнат, тъй като бе паднал върху него.

– Майната му на всичко – процеди, затвори очи и облегна глава на студения метал.

Седя неподвижно няколко минути, отминаван с безразличие от хората, които го мислеха за скитник или за пиян, и през това време обмисляше ограничените варианти пред себе си. Най-после си призна, че е напълно притиснат в ъгъла, отвори очи, избърса лице с ръката над китката си и набра номера на Лорелай.

„ ... съхне и вехне в този нерадостен брак ...“

В ретроспекция Робин бе наясно, че уикендът за празнуването на годишнината от сватбата е бил обречен още преди да започне, още долу в криптата на Камарата на общините, когато отказа на молбата на Страйк да следи Джими.

В опит да отхвърли чувството си за вина беше споделила искането на Страйк с Матю, когато той я взе след работа. Вече напрегнат от усилието да придвижва през натоварения трафик в петък вечер ленд роувъра, който мразеше, Матю мина в офанзива и настояваше да разбере защо е гузна след всичкия робски труд, положен за Страйк през последните две години, и продължи да оплюва съдружника й толкова злобно, та Робин се почувства длъжна да го защити. Все още се разправяха по повод работата й час по-късно, когато Матю внезапно забеляза, че на жестикулиращата лява ръка на Робин ги нямаше нито годежния, нито венчалния пръстен. Никога не ги слагаше, когато играеше ролята на неомъжената Вениша Хол, и напълно бе забравила, че нямаше как да ги вземе от дома им на Албъри Стрийт, преди да тръгнат за хотела.

– Проклетата ни годишнина е, а ти не се сещаш дори да си сложиш пръстените! – кресна Матю.

Час и половина по-късно спряха пред сградата на хотела от меко златисти тухли. Сияещ мъж в униформа отвори вратата на Робин. Нейното „благодаря“ бе недоловимо заради твърдата и горчива буца в гърлото й.

Почти не си говореха по време на вечерята, приготвена от готвач, удостоен със звезда „Мишлен“. Робин със същата сила би могла да дъвче полистирол и прах. Огледа околните маси. Двамата с Матю бяха единствената млада двойка. Бегло се почуди дали някои от тези съпрузи бяха преминали през подобни препятствия в брака си и ги бяха надмогнали.

Тази нощ спаха с гръб един към друг.

В събота Робин се събуди с осъзнаването, че всеки миг в хотела, всяка стъпка в грижливо поддържания му парк с лавандулова алея, японска градина, овощна градина и лехи с органични зеленчуци им струваше малко състояние. Вероятно Матю си мислеше същото, защото се държеше помирително по време на закуската. И все пак разговорът им постоянно доближаваше опасни територии, от които те бързаха да се отдръпнат. От напрежението в слепоочието на Робин запулсира главоболие, но тя не искаше да помоли персонала за обезболяващи, защото всеки знак за дискомфорт можеше да доведе до нова караница. Робин се питаше какво ли е да си имал сватба и меден месец, които да не се боиш да си спомняш. Накрая се спряха на темата за работата на Матю като най-безопасна, докато се разхождаха из парка.

Следващата събота щеше да има благотворителен мач по крикет между неговата фирма и друга. Матю, който бе също толкова добър в крикета, както и преди в ръгбито, очакваше срещата с голямо нетърпение. Робин слушаше хвалбите му за неговите собствени умения и подигравките по адрес на несръчния Том, смееше се в точните моменти, издаваше утвърдителни звуци и непрестанно в едно студено и нещастно кътче на съзнанието си се питаше какво ли ставаше сега в Боу, дали Страйк е отишъл на протестния поход, дали е научил нещо полезно за Джими, като в същото време се чудеше и маеше как тя, Робин, се бе озовала с този надут и вгледан в себе си човек, който напомняше красивото момче, някога обичано от нея.

За пръв път в живота си тази нощ Робин прави секс с Матю само за да избегне скандала, който би последвал отказа й. Беше годишнината от сватбата им, така че трябваше да правят секс като един вид нотариален печат върху уикенда и носещ също толкова удоволствие. Сълзи запариха в очите й, когато Матю стигна до кулминацията и онази студена и нещастна частица от нея, заровена дълбоко в покорното й тяло, се почуди как така той не можеше да почувства нещастието й, как успяваше да си въобразява, че бракът им е успешен.