Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

След Елин дойде Коко, за която той предпочиташе да не се замисля, а сега се бе появила Лорелай. Нея харесваше повече от всички други и тъкмо заради това съжаляваше, че тъкмо тя бе изрекла „Обичам те“.

Две години по-рано Страйк бе дал обет пред себе си, а той много рядко даваше обети, защото разчиташе, че ще ги спази. След като на никоя жена освен на Шарлот не бе казвал „Обичам те“, нямаше и да го каже на друга, ако не бе напълно уверен, че иска да остане с тази жена и да си създаде живот с нея. Щеше да е подигравка с чувствата му към Шарлот, ако използваше думите при по-несериозни обстоятелства. Само любов би могла да оправдае хаотичната им връзка и многото й подновявания, при все да бе съзнавал дълбоко в себе си, че нищо няма да излезе. За Страйк любовта бе болка, търсено и изстрадано чувство. Нямаше да я намери в спалнята на Лорелай с нейните завеси на каубойки.

И тъй, той не каза нищо, след като тя пошепна своето обяснение, а после, когато го попита дали я е чул, той отвърна:

– Да, чух те.

Страйк се пресегна за цигарите си. Да, чух те. Е, това поне не беше лъжа. Със слуха му всичко си беше наред. Последва много дълго мълчание, после Лорелай стана от леглото и отиде в банята, където прекара трийсет минути. Страйк реши, че е влязла там да плаче, макар да бе достатъчно възпитана да го направи тихо, така че той не я чу. Лежал бе в леглото и се бе чудил какво би могъл да й каже, дето да е и мило, и вярно, но му беше ясно, че нищо по-малко от „И аз те обичам“ нямаше да е приемливо за нея, а факт бе, че той не я обичаше и не се канеше да лъже.

Когато тя се върна обратно в леглото, той взе да милва рамото й. Тя го остави да го прави известно време, после му каза, че е уморена и трябва да поспи.

Ама какво се очакваше от мен?, запита въображаема инквизиторка, която силно наподобяваше сестра му Луси.

Можеше например да не приемаш чаши с чай и минети , дойде презрителният отговор, на което Страйк, изнервен от пулсирането в крака, отвърна: Майната ти.

Мобилният му телефон иззвъня. Беше залепил с тиксо пукнатия екран и сега през него се мержелееше непознат номер.

– Страйк.

– Здрасти, Страйк, Кълпепър е.

Доминик Кълпепър, който бе работил за „Нюз ъв дъ Уърлд“ до закриването му, бе осигурявал понякога работа на Страйк. Отношенията помежду им, никога нестигали до сърдечност, бяха станали малко антагонистични, когато Страйк отказа на Кълпепър ексклузивни подробности за последните си два случая с убийство. Сега Кълпепър работеше в „Сън“ и бе сред журналистите, които най-ревностно разчепкваха личния живот на Страйк след арестуването на Шакълуелския изкормвач.

– Обаждам се да питам дали си свободен да поработиш за нас – осведоми го Кълпепър.

Хич не ти липсва нахалство.

– Какво точно имаш предвид?

– Да изровиш нещо компрометиращо за министър от правителството.

– Кой е той?

– Ще разбереш, ако приемеш задачата.

– В момента съм много натоварен. Компрометиращо от какъв характер?

– Тъкмо затова си ни нужен, ти да го научиш.

– Откъде знаете, че има нещо компрометиращо?

– От удобно ситуиран източник – отвърна Кълпепър.

– За какво съм ви аз, като имате удобно ситуиран източник?

– Не е готов да говори. Просто намекна, че има мръсотийки, които да бъдат изровени. Не една и две.

– Съжалявам, не мога, Кълпепър – отвърна Страйк. – Графикът ми е запълнен.

– Сигурен ли си? Защото плащаме много добре.

– Печеля прилично напоследък – посочи детективът и запали втора цигара от фаса на първата.

– Обзалагам се, че е така, голям късметлия си ти – въздъхна Кълпепър. – Е, тогава ще го възложим на Патерсън. Познаваш ли го?

– Бившия служител от Централното управление? Засичали сме се един-два пъти – каза Страйк.

Разговорът завърши с взаимни неискрени благопожелания и остави Страйк с още по-силни мрачни предчувствия. Потърси Кълпепър в Гугъл и видя, че преди две седмици е написал материал за фондация „Равнопоставеност“.

Разбира се, беше възможно повече от един министър да е заплашен от изобличаване от страна на „Сън“ за нарушения на обществения вкус или морал, но фактът, че Кълпепър съвсем неотдавна бе имал близост със семейство Уин, в голяма степен потвърждаваше правотата на Робин, че тъкмо Герайнт е подал сигнала до „Сън“ и че в скоро време Патерсън щеше да разследва именно Чизъл.

Страйк се почуди дали Кълпепър знаеше, че той, Страйк, вече работи за Чизъл, дали обаждането му не целеше да накара детектива в изненадата си да изтърве информация, но не му изглеждаше особено правдоподобно. Репортерът би бил много глупав да осведоми Страйк кого възнамерява да наеме, ако вече бе наясно, че Страйк получава заплащане от министъра.