Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Движа се по една следа, ще се обадя при първа възможност.

После изключи идентификацията на телефона си, извади химикалка и бележника, в който бе записала номера на сър Кевин, и набра цифрите.

След третото позвъняване отговори възрастна жена. Робин заговори с уелски акцент, за който се опасяваше, че никак не го бива.

– Може ли да говоря със сър Кевин, моля?

– Дела ли е?

– Там ли е сър Кевин? – повтори Робин малко по-високо. Надявала се бе да избегне да се представя за министър от правителството.

– Кевин! – извика жената. – Кевин! Дела е!

Чу се шум от тътрещи се по пода крака и Робин си представи карирани къщни чехли.

– Ало?

– Кевин, Герайнт току-що е получил писмото ти – каза Робин и примижа, тъй като акцентът й бе някъде по средата между Кардиф и Лахор.

– Прощавай, Дела, какво? – немощно избъбри мъжът.

Изглежда беше глух, което се явяваше едновременно и предимство, и спънка. Робин заговори колкото можеше по-високо и отчетливо. Сър Кевин я чу чак на третия й опит.

– Казах на Герайнт, че ще се наложи да подам оставка, освен ако не вземе спешни мерки – обясни той с нещастен тон. – Ти си стара приятелка, Дела, и това беше... все още е благородна кауза, но трябва да мисля и за своята позиция. Аз го предупредих.

– Но защо, Кевин? – попита Робин и взе химикалката.

– Той не ти ли показа писмото ми?

– Не – отвърна Робин съвсем искрено с готова за писане химикалка.

– О, боже – промълви със слаб глас сър Кевин. – Ами... едно на ръка, двайсет и пет хиляди лири неотчетени пари си е сериозна работа.

– Какво друго? – попита Робин, като бързо записваше.

– Моля?

– Ти каза „едно на ръка“. Какво друго те тревожи?

Робин чу как жената, която беше вдигнала телефона, заговори в далечина. Звучеше ядосана.

– Дела, предпочитам да не го обсъждаме в подробности по телефона – отвърна смутен сър Кевин.

– Е, това е много разочароващо – каза Робин, като се надяваше, че успява да имитира мелодичния и високопарен говор на Дела. – Надявах се, че поне ще ми кажеш защо, Кевин.

– Е, ами историята с Мо Фара...

– Мо Фара? – повтори Робин с неподправена изненада.

– Какво рече?

– Мо Фара?

– Нима не знаеше? – пророни сър Кевин. – О, боже... О, боже...

Робин чу стъпки и после отново заговори жената, първо приглушено, после ясно.

– Дай аз да говоря с нея... Кевин, пусни... Слушай, Дела, Кевин е много разстроен покрай всичко това. Той подозираше, че ти не си наясно какво става и ето на, оказа се прав. Никой не иска да те тревожи, Дела – изрече тя, сякаш бе на мнение, че подобна закрила е неуместна, – но истината е, че... Не, тя трябва да знае, Кевин. Герайнт обещава на хората неща, които не може да изпълни. На деца инвалиди и семействата им се гарантира, че ще бъдат посетени от Дейвид Бекъм, Мо Фара и от не знам си още кого. Сега всичко ще излезе наяве, Дела, след като е замесена Комисията по фондациите, а аз не желая името на Кевин да бъде окаляно. Той е човек със съвест и принципи и стори всичко по силите си. От месеци подканя Герайнт да оправи сметките, а освен това и Елспет... не, Кевин, няма, ще й го кажа... Нещата могат да станат крайно неприятни, Дела. Може да стигне до полицията и до вестниците. Съжалявам, но аз трябва да мисля за здравето на Кевин.

– Каква е историята на Елспет? – попита Робин, като продължаваше да записва.

Сър Кевин изрече нещо умолително в далечина.

– Няма да говоря за това по телефона – отсече лейди Роджърс. – Трябва да попиташ Елспет.

Пак се чуха влачещи се стъпки и сър Кевин отново взе слушалката.

– Дела, знаеш колко те уважавам. Иска ми се нещата да стояха другояче.

– Да – отвърна Робин. – Е, значи ще трябва да се обадя на Елспет.

– Какво каза?

– Ще се обадя на Елспет.

– О, боже – изпъшка сър Кевин. – Но все пак може нищо да няма там.

Робин се зачуди дали да поиска номера на Елспет, но реши да не го прави. Дела със сигурност би трябвало да го има.

– Все пак ми се ще да ми кажеш каква е тази история с Елспет – каза тя с готова над бележника химикалка.

– Не ми се иска – отвърна жално сър Кевин. – Такива слухове могат да съсипят репутацията на човек...

Отново заговори лейди Роджърс.

– Толкова имахме да кажем. Цялата тази история се отрази много зле на Кевин, стресира го. Съжалявам, но това е последната ни дума по въпроса, Дела. Дочуване.

Робин остави телефона на масата до себе си и се огледа да се увери, че никой не я наблюдава. Отново взе телефона и прегледа списъка с попечителите на фондация „Равнопоставеност“. Една от тях беше д-р Елспет Къртис-Лейси, но на уебсайта на фондацията личния телефонен номер го нямаше, а след обаждането в телефонни справки се оказа, че не е обявен.