Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Последва нов, по-кратък период на неразбираемо бърборене насреща.

– Ами току-що ти казах, нали? Да... не, но едва ли Външното министерство ще... не, Аамир има контакт там... да... да... добре тогава... Непременно, Джими. Хубаво... да, добре. Да. Дочуване.

Изтракването на оставения телефон бе последвано от гласа на Герайнт.

– Нагъл глупак – промърмори.

Отново се чуха стъпки. Страйк погледна към Робин, която с плавен жест на ръката му показа да продължи да слуша. След няколко секунди Аамир заговори почтително и напрегнато.

– Герайнт, Кристофър нищо не е обещавал за снимките.

Дори от мъничката лента и при шумоленето на хартия на бюрото на Герайнт мълчанието прозвуча наситено с гняв.

– Герайнт, чу ли ме...?

– Да, чух те! – тросна се Уин. – Боже мой, момко, първенец си на випуска в Лондонския институт по икономика, а не можеш да измислиш начин да убедиш оня негодник да ти даде снимки! Не те карам да ги изнасяш от министерството, само да вземеш копия. Кое му е толкова сложното?

– Не искам повече неприятности – измънка Аамир.

– А пък аз си мислех, че след всичко, направено за теб, особено от Дела...

– Благодарен съм – бързо изрече Аамир. – Знаеш го... Добре, аз... ще се опитам.

През следващата минута се долавяха само стъпки и шумолене на хартия. Последва механично щракване. Устройството автоматично се изключи след минута без говор, отново се активира, когато гласът на различен мъж попита дали Дела ще присъства на заседанието на подкомисията този следобед.

Страйк свали слушалките.

– Хвана ли всичко? – попита го Робин.

– Така мисля – отвърна той.

Тя се облегна назад и загледа Страйк очаквателно.

– Външното министерство? – повтори той тихо. – Какво може да е направил, че във Външното министерство да имат снимки?

– Мислех, че не се очаква да се интересуваме какво е направил – подхвърли Робин с повдигнати вежди.

– Никога не съм казвал, че не ми е интересно, само че не ни се плаща да го открием.

Рибата с пържени картофи на Страйк пристигна. Той благодари на келнерката и изсипа значително количество кетчуп в чинията си.

– Изи беше много спокойна по въпроса, каквото и да е било – припомни си Робин. – Не би могла да говори така, ако той беше... сещаш се... убил някого.

Умишлено избегна думата „удушил“. Три панически атаки за един ден й бяха предостатъчни.

– Трябва да кажа – заговори Страйк, като вече дъвчеше картофки, – че това анонимно обаждане... Освен ако – прекъсна се, когато му хрумна мисъл – на Джими не му е дошла гениалната идея да натопи Чизъл за онази история на Били отгоре на всичко, което реално е извършил. За детеубийство не е нужно да е действително, та да докара беди на един министър от кабинета, когото пресата вече преследва по петите. Знаеш как е в интернет. За много хора там „тори“ е синоним на детеубиец. Сигурно това е начинът на Джими да добави към напрежението.

Страйк мрачно набоде няколко картофчета на вилицата си.

– Бих бил доволен да знам къде е Били, стига да имахме свободен човек да го потърси. Баркли изобщо не го е мяркал и твърди, че Джими дори не е споменавал да има брат.

– Били каза, че го държат пленник – предпазливо вметна Робин.

– Ако трябва да съм честен, надали можем да вярваме на нещо, което Били казва в този момент. Познавах един в кашиците, който имаше пристъп на психоза по време на учение. Мислеше си, че под кожата му живеят хлебарки.

– Какви каза?

– Кашици. Пехотинци. Искаш ли картофки?

– По-добре не – въздъхна Робин, макар да беше гладна. Матю, когото беше предупредила с есемес, че ще закъснее, й отговори, че ще я чака да се прибере, та да вечерят заедно. – Слушай, има нещо, за което не ти казах.

– Суки Луис? – попита Страйк с надежда.

– Нея още не съм успяла да я вкарам в разговора. Не, жената на Чизъл твърди, че мъже се спотайвали в лехите с цветя и нападнали конете й.

– Мъже? – попита Страйк. – В множествено число?

– Така каза Изи, но също така твърди, че Кинвара е истерична и си търси внимание.

– Взе да става повтаряща се тема, а? Хора, дето са твърде откачени, та да знаят какво са видели.

– Мислиш ли, че и в градината може да е бил Джими?

Страйк го обмисли, докато дъвчеше.

– Не виждам какво печели, като се спотайва в градината или напада конете, освен ако не цели просто да сплаши Чизъл. Ще питам Баркли дали Джими има кола и дали е споменавал ходене до Оксфордшър. Кинвара повикала ли е полиция?

– Раф зададе този въпрос, когато Изи се върна – отвърна Робин и отново Страйк долови същата стеснителност, когато тя изрече името. – Кинвара твърди, че кучетата се разлаяли, видяла сянка на мъж в градината, но той избягал. На следващата сутрин в заграждението на конете имало стъпки, а един от тях бил порязан с нож.