Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Мислех, че обичаш точността, татко – отвърна той, разпери ръце, после ги отпусна в жест на безнадеждност.

Баща му се обърна към Изи.

– Дай му да върши нещо.

После напусна стаята. Сконфузена до крайност, Робин се отправи към бюрото си. Никой не продума, докато шумът от стъпките на Чизъл не отмря в коридора, после Изи заговори.

– Той сега е под голям стрес, Раф, миличък. Не е заради теб. Побеснява по най-дребния повод.

– Ужасно съжалявам – насили се Робин да каже на Рафаел. – Реакцията ми бе неоправдано пресилена.

– Няма проблем – отвърна той с изговор, описван рутинно като „от частно училище“. – За сведение, не съм изнасилвач.

Робин се засмя нервно.

– Значи ти си кръщелницата, за която не знаех? На мен никой нищо не ми казва. Вениша, нали? Аз съм Раф.

– Ъъ... да... здравей.

Стиснаха си ръцете, а Робин отново си седна на мястото и се зае безцелно да размества хартии по него. Усещаше бузите си пламнали.

– В момента е пълна лудница – продължи Изи и Робин съзнаваше, че тя се опитва, не съвсем без егоистична причина, да увери Рафаел, че не е чак толкова лошо да се работи с баща им, колкото изглежда на пръв поглед. – Страдаме от недостиг на персонал, а и олимпиадата наближава. Да не говорим, че ДНД буквално изтормози татко...

– Кой го изтормози? – попита Рафаел и се тръшна в изтърбушеното кресло, като разхлаби вратовръзката си и кръстоса дългите си крака.

– ДНД – повтори Изи. – Пресегни се да включиш чайника, като си там, Раф. Умирам за едно кафе. ДНД означава Дрънкало Номер Две. С Физ така наричаме Кинвара.

В паузите на работата в офиса Изи бе обяснила многото прякори в семейство Чизъл на Робин. По-голямата й сестра София беше Физи, а трите деца на София бяха наричани Прингъл, Флопси и Понг.

– Защо пък Дрънкало Номер Две? – учуди се Раф, докато отвинтваше капачката на буркана с нескафе с дългите си пръсти. Робин бе като омагьосана от движенията му, макар да бе свела очи към измислената си работа с документи. – Кой е Дрънкало Номер Едно?

– Е, стига де, Раф, не може да не си чувал за Дрънкалото – каза Изи. – Онази кошмарна австралийска медицинска сестра, за която последно се ожени дядо, като вече беше сенилен. Профука повече от парите си по нея. Тя и преди това се бе омъжвала вече за изкуфял старец. Дядо й беше накупил куп ужасни бижута и състезателен кон. На татко едва не му се наложи да стигне до съд, че да я изгони от къщата, когато дядо умря. Но тя, слава богу, се гътна от рак на гърдата, преди да е успял да се охарчи много.

Втрещена от такова коравосърдечие, Робин вдигна поглед.

– Ти как го пиеш, Вениша? – попита Рафаел, докато отмерваше с лъжичка кафе в чаши.

– С мляко и без захар, моля – отвърна Робин. Реши, че е най-разумно засега да кротува след неотдавнашното си нахлуване в офиса на Уин.

– ДНД се ожени за татко заради парите му – продължи Изи. – И е също толкова заплесната по коне като Дрънкалото. Знаеш ли, че вече има девет. Девет!

– Девет какво? – попита Рафаел.

– Коня, Раф! – каза нетърпеливо Изи. – Абсолютно неконтролируеми и невъзпитани буйни добичета, които тя гушка и глези като заместители на деца и хвърля луди пари по тях. Боже, как ми се иска татко да я зареже – въздъхна Изи. – Подай бисквитите, бебчо.

Той го направи. Робин, която го усещаше да я гледа, продължи да се преструва на задълбочена в работа.

Телефонът иззвъня.

– Офисът на Джаспър Чизъл – изрече в слушалката Изи, докато я крепеше под брадичката си и се опитваше да отвори металната кутия с бисквити с една ръка. – О – внезапно охладня тонът й. – Здравей, Кинвара. За малко изпусна татко...

Ухилен на изражението на сестра си, Рафаел взе от нея кутията с бисквити, отвори я и я поднесе към Робин, която поклати глава. От слушалката на телефона се лееха поток неразбираеми думи.

– Не... не, излезе. Отби се само да поздрави Раф...

Гласът насреща още повече се повиши.

– Върна се в министерството, има среща в десет – съобщи Изи. – Не мога... Ами защото е много зает покрай олимпиадата, както знаеш... Да... дочуване.

Изи тръшна слушалката обратно и се зае да съблича сакото си.

– Тая пак трябва да иде в „санаториум за отдих“. Последното посещение не я е оправило особено.

– Изи не признава душевните заболявания – обърна се Рафаел към Робин.

Разглеждаше я с леко любопитство и както й се стори, опитваше се да я разприказва.

– Естествено, че признавам душевните заболявания, Раф! – отвърна Изи, очевидно уязвена. – Признавам ги и още как! Домъчня ми за нея, когато й се случи... Честно, Раф! Кинвара роди мъртво дете преди две години – обясни тя на Робин. – И естествено, това беше много тъжно. Напълно разбираемо беше, че после бе малко... но не, съжалявам... – обърна се тя сърдито към Рафаел. – Тя се възползва от това. Така е, Раф. Мисли, че й дава право на всичко, което си пожелае. А и бездруго щеше да бъде ужасна майка – заяви предизвикателно Изи. – Не понася да не е център на внимание. Като не й се получи, започва да се държи като капризно момиченце. „Не ме оставяй сама, Джаспър! Боя се, като не си тук нощем!“ Дрънка му глупави лъжи. Уж някой звънял вкъщи, мъже се криели из лехите с цветя, нападали конете.