Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Надали семейство Уин искат да прогонят Чизъл от поста му по този повод. Тъй или иначе...

– ...възможността има предимство пред мотива – цитира тя собствените, често повтаряни думи на Страйк.

– Именно. Можеш ли да се срещнеш с мен утре след работа, та да обсъдим всичко както трябва?

– Добре – прие Робин.

– Но виж, Баркли се справя отлично – каза Страйк и сякаш тази мисъл го ободри. – Вече се е внедрил при Джими.

– О – промълви Робин. – Това е добре.

След като й каза, че ще й прати в съобщение името на удобен пъб, Страйк затвори и остави Робин сама и замислена в тихия тъмен двор, а звездите отгоре ставаха все по-ярки.

Но виж, Баркли се справя отлично.

За разлика от Робин, която нищо не бе открила, освен ненужни сведения за Рианон Уин.

Пеперудата още пърхаше безпомощно срещу плъзгащите се врати, отчаяно копнееща да се добере до светлината.

„Идиотка – каза си Робин. – Тук е къде по-хубаво.“

Лекотата, с която беше излъгала, че я търси Ванеса, може би трябваше да я накара да се чувства гузна, но тя беше просто доволна, че й се е разминало. Спомни си какво й бе казала психотерапевтката й по време на един от сеансите, когато Робин бе разсъждавала надълго и нашироко за потребността си да разбере къде свършва истинският Матю и откъде започва нейната илюзия за него.

– Хората се променят за десет години – отвърнала бе терапевтката. – Защо трябва непременно да си сбъркала за Матю? Може би просто и двамата сте се променили.

Следващия понеделник бе първата им годишнина от сватбата. По предложение на Матю щяха да прекарат уикенда в луксозен хотел край Оксфорд. Странно, но Робин го очакваше с нетърпение, защото напоследък с Матю май се разбираха по-добре, щом сменяха обстановката. Обкръжението на непознати потушаваше тенденцията им да се заяждат един с друг. Тя му разказа историята за позеленелия бюст на Тед Хийт и други интересни факти за Камарата на представителите. През цялото време той я слуша с отегчено изражение, за да демонстрира неодобрението си от цялото това начинание.

Като стигна до решение, тя отвори френските прозорци и пеперудата радостно влетя вътре.

– Какво искаше Ванеса? – попита Матю с поглед към новините по телевизията, когато Робин отново седна. Лилиумите на Сара Шадлок бяха на масата до нея, още цъфтящи цели десет дни след като бяха пристигнали в къщата, и тежкият им мирис пробиваше дори през този на кърито.

– Взела съм по погрешка слънчевите й очила последния път, като се видяхме – отвърна Робин и се престори на подразнена. – Иска си ги, защото са „Шанел“. Казах, че ще се видя с нея преди работа.

– „Шанел“, а? – подхвърли Матю с усмивка, която на Робин й се стори снизходителна. Сигурно си въобразяваше, че е открил слабост у Ванеса, но може би я харесваше повече при мисълта, че тя цени дизайнерските марки.

– Ще трябва да изляза в шест – каза Робин.

– Шест? – възнегодува той. – Господи, смазан съм от умора, не искам да се будя по тъмно...

– Щях да ти предложа да спя в свободната стая – каза Робин.

– О, добре – рече умилостивен Матю. – Благодаря.

„Не ми е драго да го направя, но в края на краищата, щом трябва...“

Следващата сутрин Робин излезе от дома си в шест без петнайсет. Небето бе бледо синкаворозово, а денят – вече топъл, което оправдаваше отсъствието на сако. Погледът й пробяга към самотния лебед, когато мина покрай местния пъб, но тя с усилие насочи мислите си към задачите напред, не към мъжа, когото бе оставила зад гърба си.

Когато пристигна в коридора на Изи час по-късно, Робин видя, че вратата към офиса на Герайнт вече беше отворена. Бързо надникване вътре я увери, че стаята е празна, но сакото на Аамир висеше на облегалката на стола му.

Робин изтича до офиса на Изи, отключи го, втурна се към бюрото си, извади едно от подслушвателните устройства от кутията за интимни тампони, грабна за алиби куп остарели графици и изтича обратно в коридора.

Когато наближи офиса на Герайнт, изхлузи от китката специално сложената за целта златна гривна и я търкули към помещението навътре.

– О, по дяволите! – изрече на висок глас.

Никой не отговори отвътре. Робин почука на отворената врата, извика „Ехо!“ и провря глава. Стаята все още беше празна.

Робин се втурна към двойния контакт точно над дървения перваз до бюрото на Герайнт. Коленичи, извади подслушвателното устройство, изключи вентилатора на бюрото му, вкара устройството на място, пъхна отново щепсела на вентилатора и задъхана, сякаш беше спринтирала на сто метра, се огледа за гривната си.