Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

„Виждам, че той е напълно непоправим.“

Като бдеше за шанс да постави бръмбара в офиса на Уин, Робин прекара повечето от следобеда да се мотае из тихия коридор, в който бяха и неговата канцелария, и тази на Изи, но усилията й не се увенчаха с успех. Макар Уин да излезе на среща за обяд, Аамир остана вътре. Робин крачеше напред и назад с картонения калъф в ръце и чакаше момент, в който Аамир да иде до банята. Всеки път, щом някой минаващ се опитваше да подхване разговор с нея, се връщаше в офиса на Изи.

Накрая в четири и десет й излезе късметът. Герайнт Уин се появи с клатушкане иззад ъгъла, твърде наквасен след явно проточилия се обяд, и в остър контраст с жена си изглеждаше възхитен да я види насреща си.

– Ето я и нея! – изрече твърде силно. – Исках да разменя две-три думи с теб. Влизай, влизай!

Той отвори вратата на офиса си. Озадачена, но горяща от нетърпение да види интериора на помещението, в което се канеше да постави подслушвателно устройство, Робин го последва.

Аамир работеше на бюрото си, съблякъл се по риза. То представляваше малък оазис на ред сред общия хаос. Около бюрото на Уин бяха струпани купища папки. Робин забеляза оранжевото лого на „Равнопоставеност“ на няколко писма. Имаше контакт точно под бюрото на Уин, който би бил идеалната позиция за подслушвателно устройство.

– Познавате ли се двамата? – попита весело Герайнт. – Вениша, Аамир.

Той седна и покани Робин да се настани на кресло, върху което бе стоварена наклонена кула от картонени папки.

– Редгрейв звънил ли е? – попита Уин Аамир, докато се бореше да свали сакото си.

– Кой?

– Сър Стив Редгрейв! – наблегна Уин и направи лека гримаса към Робин, която изпита неудобство заради него, особено след като отрицателният отговор на Аамир прозвуча твърде студено.

– От „Равнопоставеност“ – подхвърли Уин към Робин.

Най-сетне успя да си съблече сакото. С опит за небрежна сръчност го метна на гърба на стола си. То се изхлузи на пода, но Герайнт сякаш не забеляза, а вместо това почука по оранжевото лого на най-горното писмо в купчината пред него.

– Нашата фонда... – Прекъсна, за да се оригне. – Пардон. Нашата фондация. За спортисти в неравностойно положение. Имаме много прочути спонсори. Сър Стив... – отново се оригна. – Пардон!... има голямо желание да помага. И така, исках да се извиня заради горката ми жена.

Както изглеждаше, много се забавляваше. С крайчеца на окото си Робин забеляза как Аамир хвърли остър поглед на Герайнт, сякаш за миг извади нокти и бързо ги прибра.

– Не разбирам – каза Робин.

– Постоянно обърква имената на хората. Ако не я държа под око, все ще праща писмата не до когото трябва... Взела те е за друга. Говорих с нея по телефона по време на обяда и тя настояваше, че си момиче, с което дъщеря ни се бе срещнала преди години. Верити Пулъм. Още една от кръщелничките на Джаспър. Веднага й обясних, че това не си ти, и казах, че ще ти предам извиненията й. Глупаче ми е тя. Много е упорита, като си въобрази, че е права. – Отново направи гримаса и почука челото си като многострадален съпруг на вбесяваща жена. – Най-накрая успях да я вразумя.

– Е, радвам се, че е разбрала грешката си – изрече предпазливо Робин, – защото останах с впечатление, че не е харесвала особено Верити.

– Откровено казано, Верити наистина беше една малка кучка – заяви Уин все така сияещ. Робин видя, че му достави удоволствие да изрече думата. – Държа се гадно с дъщеря ни.

– О, боже – избъбри Робин, почувствала буца на тревога зад ребрата си, като се сети, че Рианон Уин се беше самоубила. – Съжалявам. Колко ужасно.

– Знаеш ли – каза Уин, като седна, наклони стола си на задните му крака към стената и скръсти длани зад главата си, – изглеждаш твърде мило момиче, за да си имаш вземане-даване със семейство Чизъл. – Определено беше малко пиян. Робин подушваше вино в дъха му, а и Аамир продължаваше да му хвърля остри погледи. – С какво се занимаваше преди това, Вениша?

– С пиар – отвърна Робин. – Но ми се иска да се заловя с нещо по-значимо. С политика или може би с благотворителна дейност. Четох за фондацията „Равнопоставеност“ – каза напълно искрено. – Изглежда прекрасно начинание. Работите и с ветерани, нали? Вчера видях интервю с Тери Бърн, велосипедиста параолимпиец.

Вниманието й бе привлечено от факта, че Бърн имаше същата ампутация под коляното като Страйк.

– Естествено е да имаш личен интерес към ветерани – подхвърли Уин.