Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Била разведена, когато срещнала Джими. Първият й съпруг я изоставил заради друго момиче в лондонския салон, който притежавали заедно. Доун успяла да запази бизнеса си след развода. Джими й се видял като романтична фигура след първия й съпруг, който си падал по далаверите, и още уязвима психологически, здраво хлътнала по него.

– Само че наоколо вечно се въртяха момичета – отбеляза. – Такива с леви убеждения. Някои бяха съвсем младички. За тях той беше нещо като поп звезда. Открих колко много са били чак по-късно, след като вече имаше дебитни карти за всичките ми сметки.

Доун разказа на Страйк как Джими я убедил да финансира съдебния му иск срещу бившите му работодатели „Занет Индъстриз“, които не приложили правилната процедура при уволняването му.

– Джими много си трепери на правата. Но не е глупав, да знаете. Получи като компенсация десет бона от „Занет“. И пени не видях от тях. Всичко профука в опити да съди други хора. Опита се и мен да съди, след като се разделихме. Причинила съм му загуба на приходи, да умреш от смях. Издържах го цели пет години, а той твърдеше, че работил за мен, помогнал ми да си изградя бизнеса, без да получава заплащане, и си докарал астма от химикалите в салона, ей такива глупости дрънкаше. В съда направо му се изсмяха, слава богу. После пък ме погна по обвинение в тормоз. Била съм му отнела ключовете на колата.

Тя угаси цигарата си и веднага посегна за друга.

– Наистина го бях направила – подхвърли с лукава усмивка. – Нали знаете, че сега е в списък. Няма право да съди никого без разрешение.

– Това го знаех, да – отвърна Страйк. – Бил ли е замесен в криминално деяние, докато бяхте заедно, Доун?

Тя отново запали и наблюдаваше Страйк през пръстите си, все още с надежда да чуе какво е направил Джими, та Страйк да е по петите му. Накрая каза:

– Не съм сигурна, че проверяваше дали всички момичета, с които си играеше, бяха навършили шестнайсет. Чух по-късно за една от тях... Но вече се бяхме разделили тогава. Не беше мой проблем – заяви Доун, а Страйк си го записа. – Не бих му се доверила за нищо, свързано с евреи. Не ги харесва. Според Джими Израел е коренът на всички злини. Ционизмът. Вече ми се повръщаше, като чуех тази дума. Сякаш не са страдали достатъчно – разсеяно подхвърли Доун. – Да, шефът му в „Занет“ беше евреин и се мразеха.

– Как беше името му?

– Как ли беше? – Доун дръпна силно от цигарата си и се смръщи. – Пол някой си... Лобстийн, да. Пол Лобстийн. Сигурно още работи в „Занет“.

– Поддържате ли контакт с Джими или с някого от семейството му?

– Боже мой, не. Благодарна съм, че се отървах. И единственият му роднина, когото познавам, е брат му Били.

Тя се смекчи малко, като изрече името.

– Не беше наред. Живя за кратко с нас по едно време. Сладурче беше, но сбъркан. Джими каза, че баща му бил виновен за това. Проявявал насилие. Сам ги отгледал и ги пребивал от бой – с колана си, с каквото сварел. Били останал сам с него. Нищо чудно, че е такъв, какъвто е.

– Какво имате предвид?

– Страда от... тик ли му казват?

Тя имитира със съвършена точност почукването на носа и гърдите, на което Страйк бе станал свидетел в офиса си.

– Давали са му силни лекарства, това го знам. После той си тръгна от нас и заживя в апартамент заедно с едни младежи. Не съм го виждала, след като се разделихме с Джими. Мило момче беше, но много нервираше Джими.

– По какъв начин?

– Джими не обичаше той да говори за детството им. Не знам, мисля, че Джими се чувстваше виновен, задето е оставил Били сам в къщата. Имаше нещо странно в цялата история...

Страйк отгатна, че тя отдавна не се бе замисляла за тези неща.

– Странно? – подсказа й.

– На няколко пъти, след като бе подпийнал, Джими подхвърляше как баща му ще гори в ада заради това как си изкарва прехраната.

– Мислех, че е бил общ работник.

– Така ли? На мен ми казаха, че бил дърводелец. Работеше за семейството на онзи политик, как му беше името? Онзи с косата...

Тя изобрази щръкнали кичури с пръсти, допрени до главата й.

– Джаспър Чизъл? – подсказа й Страйк.

– Да, същият. Старият господин Найт ползвал къщичка без наем на територията на семейството. Момчетата са отраснали там.

– И е казал, че баща му ще иде в ада заради това как си е печелел прехраната? – повтори Страйк.

– Да. Сигурно защото е работил за тори. При Джими всичко опираше до политика. Не го разбирам – изрече неспокойно Доун. – Човек трябва да живее от нещо. Представете си ме да питам клиентките си за коя партия са гласували, преди да... По дяволите – ахна внезапно, изгаси цигарата си и скочи. – Дано Шан да е свалила ролките на госпожа Хоридж, че иначе ще оплешивее.