Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Слънцето се изкачваше все по-високо и блестеше през зацапаното предно стъкло и Страйк изпита остро съжаление, че тя не беше с него сега. Не бе срещал по-добър слушател от нея, пред когото да развива теория. Тя би му отворила термоса и би му сипала чай. Бихме се посмели заедно.

Напоследък няколко пъти се бяха връщали към някогашния си маниер на бъбрене, след като Били бе влязъл в офиса с достатъчно тревожна история, че да разчупи резервираността, продължила повече от година и втвърдила се в трайна пречка за приятелството им... или каквото и да беше това помежду им , помисли си Страйк. За миг-два я почувства отново в обятията си на стълбите, вдиша аромата на бели рози и на парфюма, носещ се бегло из офиса, когато Робин беше на бюрото си...

Направи си гримаса наум и посегна към нова цигара, запали я и се застави да насочи съзнанието си към Манчестър и въпросите, които възнамеряваше да зададе на Доун Кланси, прекарала пет години от живота си като госпожа Джими Найт.

„Странна жена е тя, няма спор. Винаги се е мислела за нещо повече от другите...“

Докато Страйк пътуваше в посока север, Робин бе призована без съпътстващи обяснения за лична среща със самия министър на културата.

Докато вървеше под слънцето към Министерството на културата, медиите и спорта, което се помещаваше в голяма бяла едуардианска сграда на няколко минути път от двореца Уестминстър, Робин се улови, че й се иска да беше от туристите, задръстващи тротоара, тъй като по телефона Чизъл й се стори в кисело настроение.

Робин би дала много да имаше да съобщи нещо полезно на министъра относно неговия изнудвач, но тъй като работеше по задачата само от ден и половина, единственото, което можеше да каже със сигурност, бе, че първото й впечатление от Герайнт Уин вече бе затвърдено: той беше мързелив, похотлив, надут и недискретен. Вратата на офиса му най-често зееше отворена и напевният му глас се носеше по коридора, докато обсъждаше с неблагоразумно лекомислие дребните проблеми на хора от избирателния район на жена му, вмъкваше имена на знаменитости и видни политици и общо взето, се стремеше да създаде внушение за човек, за когото да управлява офиса на избирателен район е незначително странично занятие.

Поздравяваше Робин ентусиазирано иззад бюрото си, когато тя минаваше покрай отворената врата, и демонстрираше желание да продължат контактите си. Но дали неволно, или преднамерено, Аамир Малик винаги осуетяваше опитите на Робин да продължи поздравите в разговори, като или се намесваше с въпрос към Уин, или, както бе сторил само преди час, просто затваряше вратата пред лицето на Робин.

Екстериорът на големия комплекс на Министерството на културата, медиите и спорта с неговите каменни гирлянди, колони и неокласическа фасада не й подейства успокояващо. Интериорът бе модернизиран, вътре имаше произведения на съвременното изкуство, включително абстрактна стъклена скулптура, висяща от купола над централното стълбище, по което Робин бе поведена от енергична млада жена. Убедена, че съпровожда кръщелница на министъра, тя много се стараеше да й обръща внимание на интересни акценти.

– Стаята на Чърчил – съобщи и посочи вляво. – Това е балконът, от който е държал прочутата си реч в Деня на победата в Европа. Кабинетът на министъра е ето там...

Тя поведе Робин по широк извит коридор, служещ същевременно и за работно пространство с отворен план. Елегантни млади хора седяха зад бюра край дълга редица от високи прозорци вдясно. В квадратната площ по средата се издигаше модерна машина за кафе. Бе много различно от тесния офис, където Изи приготвяше нескафе с вода от чайник.

Кабинетите вляво бяха отделени от това извиващо се пространство чрез стъклени стени и врати. Робин зърна от разстояние министъра на културата, седнал на бюрото си под съвременен портрет на кралицата и разговарящ по телефона. С отривист жест подсказа на придружителката да въведе Робин в кабинета и продължи да говори по телефона, докато Робин го чакаше да приключи с малко неловко чувство. От слушалката Робин, макар и застанала на близо три метра разстояние, чуваше женски глас – висок и истеричен.

– Трябва да затварям, Кинвара! – изръмжа Чизъл. – Да... ще говорим за това по-късно. Имам работа!

Като тръшна слушалката по-силно от необходимото, той посочи на Робин стол срещу себе си. Острата му и права прошарена коса стърчеше като телен ореол около главата му, а пълната долна устна му придаваше сърдито изражение.