Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Във въздуха се долавяха вибрациите на амбиция, човек имаше чувството, че се намира в много витален свят. Под покрива от изкусно фрагментирано стъкло Робин мина покрай журналисти, отразяващи политически новини, насядали по тапицираните с кожа пейки – гледаха в телефоните си или говореха по тях, или пишеха на лаптопи, или пресрещаха политици за коментари. Робин се почуди дали би й харесало да работи тук, ако така и не бе изпратена при Страйк.

Проучването й приключи в третата, най-мрачна и най-безинтересна от сградите, в които бяха разположени офисите на членовете на парламента. Приличаше досущ на тризвезден хотел с износените килими, кремави стени и редове от еднакви врати. Робин с бърза крачка пое назад, все така стиснала папката, и отново мина покрай вратата на Уин петдесет минути по-късно. Огледа коридора да се увери, че е празен, и долепи ухо до дебелата дъбова врата, зад която й се стори, че долавя движение.

– Как върви? – попита я Изи, когато Робин отново влезе в офиса минути по-късно.

– Още не съм видяла Уин.

– Може да е в Министерството на спорта. Възползва се от всеки дребен повод да иде там при Дела – каза Изи. – Пие ли ти се кафе?

Но преди да е успяла да стане от бюрото си, телефонът иззвъня.

Изи поведе разговор с гневна жена от избирателния им район, която не бе успяла да си осигури билети за състезанието по скокове във вода.

– Да, и аз харесвам Том Дейли – заяви тя и направи гримаса към Робин, – само че това е лотария, госпожо...

През това време Робин сложи с лъжички нескафе в две чаши и сипа отгоре мляко, като се чудеше колко ли пъти го бе правила в ненавистните й офиси, и внезапно се почувства извънредно благодарна, че се бе отървала завинаги от този живот.

– Затвори – обяви безразлично Изи и върна слушалката на вилката. – За какво говорехме? О, да, за Герайнт. Той е бесен, че Дела не го направи СПЕС.

– Какво е СПЕС? – попита Робин, като постави чашата с кафе пред Изи и седна зад другото бюро.

– Специален съветник. Те са нещо като временни държавни служители. Далеч повече престиж, но просто не е прието такива постове да се раздават на членове на семейството. Така или иначе Герайнт е безнадежден, тя не би го искала дори да беше възможно.

– Току-що срещнах човека, който работи с Уин – каза Робин. – Аамир. Не беше много дружелюбен.

– О, той е странен – махна небрежно с ръка Изи. – Държи се с мен на границата на учтивостта. Сигурно защото Герайнт и Дела мразят татко. Така и никога не разбрах докрай причината, но изглежда, ни мразят всички... А, това ми припомни. Татко ми прати съобщение преди минута. Брат ми Раф ще дойде към края на седмицата да помага тук. Може би – добави Изи, макар да не звучеше особено обнадеждена, – ако Раф се справя, ще поеме работата от мен. Само че Раф не знае нищо за изнудването или коя си ти в действителност, така че не казвай нищо, нали? Татко има към четиринайсет кръщелници. Раф никога не би се усетил.

Изи отпи от кафето си, после, неочаквано умислена, заговори:

– Сигурно знаеш за Раф. Пишеше го по всички вестници. Онази нещастна жена... ужасно беше. Имаше четиригодишна дъщеря.

– Мернах нещо – неопределено отвърна Робин.

– Аз бях единствената от семейството, която го посети в затвора – каза Изи. – Всички бяха неимоверно потресени от онова, което бе сторил. Кинвара... съпругата на татко... твърдеше, че трябвало да получи доживотна присъда, само че няма и представа какъв кошмар е там вътре. Хората не си дават сметка какво представлява затворът. Вярно, той стори нещо ужасно, но...

Не довърши. Робин се почуди, може би твърде сурово настроена, дали Изи нямаше предвид, че затворът не е място за тъй изискан младеж като нейния брат наполовина. Без съмнение преживяното трябваше да е било разтърсващо за него, каза си, но все пак бе употребил наркотици, качил се бе в кола и бе прегазил млада майка.

– Мислех, че работи в художествена галерия – вметна тя.

– Оплел е конците в „Дръмъндс“ – въздъхна Изи. – Татко всъщност го взема тук, за да го държи под око.

Робин отбеляза наум, че тези заплати се плащаха с пари на данъкоплатците, като си припомни отново необичайно кратката затворническа присъда за сина на министъра след този фатален инцидент, причинен от употреба на наркотици.

– И как точно е оплел конците в „Дръмъндс“?

За изненада на Робин огорченото изражение на Изи се разведри и тя избухна в смях.

– О, боже, съжалявам, не е редно да се смея. Изчукал другата служителка в тоалетната – каза, като потисна кикота си. – Знам, не е смешно, но все пак Раф току-що излиза от затвора, а и е много хубаво момче. Винаги е свалял която си поиска. Обличат го в костюм, слагат го в близост до хубавка малка блондинка изкуствовед и какво очакват да се случи? Но както можеш да си представиш, собственикът на галерията не е останал особено доволен. Чул ги вътре и отправил към Раф последно предупреждение. Добре, но Раф и момичето го направили отново, а татко побесня и реши, че той идва тук.