Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Макар Робин да бе изчела колкото бе могла за Дела Уин през уикенда, прилежно се запозна и с двете статии. Казаха й малко, което вече да не знаеше. Дела бе работила за авторитетна благотворителна организация, посветена на човешките права, преди да пожъне успех на изборите като член на парламента за уелския избирателен район, където бе родена. Беше отдавнашен пропагандатор за ползата от спорта сред хора в неравностойно положение, застъпник на спортистите инвалиди и поддръжник на проекти за рехабилитация чрез спорт на пострадали ветерани. В пресата бе широко оповестено основаването на фондацията й „Равнопоставеност“ за подкрепа на млади спортисти, изправени пред трудности, независимо дали поради бедност, или физически недъзи. Много прочути хора от света на спорта бяха отделили време за проявите й за набиране на средства.

И двете прикрепени от Страйк статии споменаваха нещо, което Робин вече знаеше от собствените си проучвания: семейство Уин също като семейство Чизъл бяха изгубили дете. Единствената дъщеря на Дела и Герайнт се бе самоубила на шестнайсетгодишна възраст, година преди Дела да се кандидатира за парламента. Трагедията бе споменавана във всеки профил на Дела Уин, който Робин бе прочела, дори в тези, възхваляващи значимите й постижения. В първата си реч пред парламента бе подкрепила създаването на предлаганата гореща линия за жертви на тормоз, но по никакъв друг начин не бе обсъждала самоубийството на едничкото си дете.

Мобилният телефон на Робин иззвъня. След като се увери, че вратата на спалнята е затворена, Робин отговори.

– Бързо реагира – пробърбори Страйк с уста, пълна със сингапурски нудли. – Прощавай, свари ме неподготвен, тъкмо си взех храна за вкъщи.

– Прочетох имейла ти – каза му Робин. Чу металическо изщракване и бе сигурна, че си е отворил кутийка с бира. – Много полезен, благодаря ти.

– Осигури ли си дегизировката? – попита Страйк.

– Да – отвърна тя, като се мъчеше да се разгледа в огледалото. Странно как само промененият цвят на очите трансформираше лицето й. Възнамеряваше да носи и очила със стъкла без диоптри върху лешниковите си очи.

– И знаеш достатъчно за Чизъл, та да се преструваш на негова кръщелница?

– Разбира се – отговори Робин.

– Ами давай тогава, впечатли ме – подкани я Страйк.

– Роден през 1944 година – подхвана мигом Робин, без да чете от бележките си. – Учил класическа литература в Мъртън Колидж, Оксфорд, после постъпил в Кралските хусари, бил на активна служба в Аден и Сингапур. Първа съпруга – лейди Патриша Флийтуд, три деца: София, Изабела и Фреди. София е омъжена и живее в Нортъмбърланд, Изабела е шеф на канцеларията му в парламента.

– Така ли? – леко се учуди Страйк и Робин се зарадва да узнае, че е открила нещо, което му е убегнало.

– Тя ли е дъщерята, която познаваш? – попита, като си припомни казаното от Страйк в офиса.

– Чак да я познавам, не. Срещал съм я няколко пъти покрай Шарлот. Всички я наричаха „Изи Чизи“. Един от онези типични за висшата класа прякори.

– Лейди Патриша се е развела с Чизъл, след като от него забременяла журналистка в сферата на политиката...

– И резултатът бил разочароващият син от художествената галерия.

– Именно...

Робин размърда мишката, за да изкара на екрана запазена снимка, този път на тъмнокос и доста хубав млад мъж в тъмносив костюм, качващ се по стълбите пред съда, придружен от стилна тъмнокоса жена със слънчеви очила, с която много си приличаха, макар тя да изглеждаше твърде млада за негова майка.

– Само че Чизъл и журналистката се разделили скоро след раждането на Рафаел – довърши Робин.

– В семейството го наричат Раф – допълни Страйк – и втората съпруга не го харесва, смята, че Чизъл трябвало да се откаже от него след катастрофата.

Робин си записа нова бележка.

– Чудесно, благодаря. Кинвара, сегашната съпруга на Чизъл, е била недобре миналата година – продължи тя, като изкара на екрана снимка на Кинвара, червенокоса жена с апетитна фигура в прилепнала черна рокля и масивно диамантено колие. Беше към трийсет години по-млада от Чизъл и нацупена пред фотоапарата. Ако не знаеше, Робин би ги взела за баща и дъщеря, не за съпрузи.

– От нервна преумора – изпревари думите й Страйк. – Да. Алкохол или наркотици, как мислиш?

Робин чу изтропване и предположи, че Страйк току-що е метнал празна кутийка от „Тенънт“ в кошчето на офиса. Значи беше сам. Лорелай никога не оставаше в тесния апартамент горе.