Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Офисът му изглеждаше гол и мрачен след апартамента на Лорелай. Страйк отвори прозорците, за да пусне шума от Денмарк Стрийт под тях, където меломани продължаваха да посещават магазините за инструменти и плочи, за които Страйк се опасяваше, че са обречени поради предстоящото обновление. Звуците на двигатели и клаксони, на разговори и стъпки, на китари, изпробвани от евентуални купувачи, и далечното пеене на поредния уличен музикант бяха приятни за Страйк, когато се настани да работи с пълното съзнание, че му предстояха часове на стола пред компютъра, ако искаше да се запознае в общи линии с живота на обектите си чрез интернет.

Ако човек знаеше къде да търси и разполагаше с време и умения, можеше да изрови от киберпространството подробности за много хора: призрачни екзоскелети, понякога частични, друг път смущаващо пълни на живота, воден от техните съответствия в плът и кръв. Страйк бе усвоил много фокуси и тайни, станал бе вещ в ровенето дори в най-потайните кътчета на интернет, но често и най-невинни сайтове съдържаха неоценимо богатство и бяха нужни немного съпоставки между тях, за да се оформят детайлни лични истории, които небрежните им притежатели изобщо не бяха възнамерявали да споделят със света.

Най-напред Страйк се консултира с Гугъл Мапс, за да разгледа мястото, където бяха отраснали Джими и Били. Стеда Котидж очевидно беше много малко и незначително, за да бъде назовано, затова пък Чизъл Хаус беше ясно обозначена, недалеч от селото Улстоун. Страйк прекара пет минути да оглежда безрезултатно горите около Чизъл Хаус, където забеляза няколко малки квадратчета, които можеше да са парцели с постройки, принадлежащи на имението – заровиха го в долчинката до татковата къща, – след което се залови с проучване на по-големия и с по-бистър разсъдък брат.

СМОСО имаха уебсайт, където Страйк откри сместена помежду дълги полемики за прославата на капитализма и неолиберализма полезна програма за протестите, където Джими възнамеряваше да участва в демонстрациите или да държи реч. Страйк я принтира и я добави към папката по случая. После проследи линк към уебсайт на Реалната социалистическа партия, който бе още по-изобилстващ с материали от този на СМОСО. Тук попадна на друга дълга статия от Джими, в която той настояваше за разтурянето на „държавата на апартейда“ Израел и за смазване на „ционисткото лоби“, стиснало в смъртна хватка капиталистическата система на Запада. Страйк забеляза, че Джаспър Чизъл фигурира сред изредения в края на статията „западен политически елит“ като „публично обявил се ционист“.

Флик, приятелката на Джими, се появяваше на няколко снимки на уебсайта на Реалната социалистическа партия: с черна коса, на протестен марш срещу правителството; руса с розови оттенъци, аплодираща Джими, който говореше на открита сцена на митинг на Реалната социалистическа партия. Като последва линк към профила на Флик в Туитър, той изчете постовете й, представляващи странна смесица от сантименталност и ругателства. „Дано пипнеш рак на задника, гнусно тори“ стоеше точно над видеоклип с котенце, което кихна така силно, че изпадна от кошничката си.

Доколкото Страйк можа да схване, нито Джими, нито Флик притежаваха или бяха притежавали някога недвижима собственост, което бе общото между тях двамата и него. Не откри никаква индикация онлайн как се издържаха, освен ако крайнолевите уебсайтове не носеха много по-големи печалби, отколкото си бе представял. Джими бе наел мизерното жилище на Чарлмонт Роуд от човек на име Кастури Кумар и макар Флик да споменаваше мимоходом в социалните медии, че живее в Хакни, той никъде не откри неин адрес.

Като се разрови по-дълбоко в информацията онлайн, попадна на Джеймс Найт на съответстваща възраст, който бе съжителствал пет години с жена на име Доун Кланси. Страйк влезе във Фейсбук страницата на Доун, пълна с емотикони, и установи, че двамата са били женени. Доун беше фризьорка и бе имала успешен бизнес в Лондон, преди да се върне в родния си Манчестър. Беше с тринайсет години по-възрастна от Джими и както изглеждаше, нямаше нито деца, нито контакт с вече бившия си съпруг. Погледът на Страйк бе привлечен към коментара, направила към изявлението на своя зарязана приятелка „всички мъже са боклуци“: „Да, твоят е гадняр, но поне не те е съдил. С едни гърди пред теб съм (отново)!“.

Заинтригуван, Страйк насочи вниманието си към съдебните архиви и след малко търсене откри няколко полезни факта. Джими два пъти беше обвиняван в нарушаване на обществения ред: веднъж по време на антикапиталистически митинг и веднъж при антиправителствен протест, но това Страйк го беше очаквал. Далеч по-интересното бе да види Джими в списък с настойчиви ищци на уебсайта на Службата по съдилища и трибунали на Нейно величество. Поради дългогодишен навик да подхваща фриволни съдебни искове на Найт сега беше „забранено да води граждански съдебни дела без разрешение“.