Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Джими безспорно бе профукал доста пари – свои и държавни. През последното десетилетие бе завел граждански дела срещу безброй индивиди и организации. Законът бе взел неговата страна само веднъж, когато през 2007 година бе спечелил компенсация от „Занет Индъстриз“, за които бе установено, че не са следвали предписания процес при уволняването му.

Джими сам се беше представлявал в съда срещу „Занет“ и вероятно, опиянен от победата, бе продължил да се представлява в редица последващи искове, между другите срещу собственик на автосервиз, двама съседи, журналист, за когото твърдеше, че го клеветил, двама полицаи от Централното управление на полицията и накрая срещу бившата си съпруга, която го тормозела и го лишила от възможност за приходи.

Според опита на Страйк онези, които се отказваха да бъдат представяни от адвокати в съда, бяха или неуравновесени, или толкова арогантни, че пак опираше до същото. Съдебната история на Джими го показваше като алчен и безпринципен, хитрец, лишен от мъдрост. Винаги бе полезно да се знаят слабите места на човека, когато се опитваш да извадиш наяве тайните му. Страйк добави имената на всички, които Джими се бе опитвал да съди, плюс настоящия адрес на бившата му жена към папката до себе си.

Малко преди полунощ Страйк се оттегли в апартамента си, умрял за сън, стана рано в неделя и прехвърли вниманието си към Герайнт Уин. Остана прегърбен пред компютъра, докато светлината навън започна да чезне и вече беше напълнил нова картонена папка с етикет ЧИЗЪЛ с разнородна, но препроверена информация за двамата изнудвачи на Чизъл.

Протегна се, прозя се и внезапно стана достъпен за шумовете, нахлуващи през отворените прозорци. Музикалните магазини най-сетне бяха затворили, песните на уличните музиканти бяха секнали, но тътенът на трафика по Чаринг Крос Роуд не спираше. Страйк се надигна с подпиране на бюрото, защото единственият му глезен бе изтръпнал след часове, прекарани на стола пред компютъра. После се наведе да погледне през прозореца на вътрешния кабинет към небето с цвят на мандарина, простиращо се над покривите.

Беше неделя вечер и след по-малко от два часа Англия щеше да играе срещу Италия в Киев на четвъртфиналите на европейското футболно първенство. Една от малкото лични глезотии, които Страйк си позволяваше, беше абонамент за „Скай“, така че да може да гледа футбол. Малкият телевизор, единственият, който би могъл да се побере удобно в тесния му апартамент на горния етаж, може да не беше идеалният за гледане на такъв важен мач, но нямаше как да си позволи вечер в пъба, предвид че трябваше да става рано в понеделник, за да покрива отново Шмекера, перспектива, която никак не го радваше.

Погледна часовника си. Имаше време да си вземе китайска храна за вкъщи преди мача, но трябваше да позвъни на Баркли и Робин с инструкции за следващите няколко дни. Тъкмо посегна към телефона, когато музикален сигнал го уведоми, че е получил имейл.

Темата гласеше „Изчезнали деца в Оксфордшър“. Страйк остави телефона и ключовете си обратно на бюрото и щракна да отвори пощата.

Страйк,

Това бе най-доброто, което можах да получа с бързо търсене. Очевидно без точна рамка във времето е трудно. 2 случая на изчезнали деца в Оксфордшър/Уилтшър от началото/средата на 90-те, доколкото мога да съдя. Суки Луис на 12, изчезнала през октомври 1992 г. Също Имаму Ибрахим, 5-годишен, изчезнал през 1996 г. Бащата изчезнал по същото време, предполага се, че е в Алжир. Без повече информация не може да се направи много.

Всичко най-добро, Е.

„Въздухът, който дишаме, е натежал от бури .“

Залезът хвърляше червеникави отблясъци върху покривката на леглото зад Робин, седнала пред тоалетката в новата им просторна спалня с Матю. Сега барбекюто на съседите опушваше въздуха, който доскоро бе изпълнен с ухание на орлови нокти. Току-що бе оставила Матю долу да лежи на канапето и да гледа предаване от студиото преди мача Англия – Италия с бутилка студена бира „Перони“ в ръка.

Тя отвори чекмеджето на тоалетката и извади двете цветни контактни лещи, скрити там. След няколко опита предишния ден бе решила, че лешниковите стоят най-добре на ягодоворусата й коса. Притеснено извади първата, после и втората и ги постави над насълзилите й се синьо-сиви ириси. Много важно бе да свикне да ги носи. В идеалния случай би трябвало да ги носи през целия уикенд, но реакцията на Матю, когато я видя с тях, я обезкуражи.