Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Сара беше твърдо решена да се промъкне около масата и да прегърне Робин, нещо, което със сигурност не би направила, ако не беше с мъже.

– Миличка, какво е станало с теб? Цялата лепнеш!

Тук, в Мейфеър, се държеше доста по-превзето и бе по-сърдечна към Робин с цели няколко градуса.

– Нищо – промърмори Робин. – Просто се олях със сок.

– Корморан! – мазно изрече Сара и му лепна целувка на бузата. Робин със задоволство забеляза, че Страйк седеше безучастен и не реагира. – Разпускате, а? – отправи Сара и на двама им съучастническа усмивка.

– По работа сме – изрече равно Страйк.

Като не получи насърчение да остане, Сара тръгна към бара и поведе колегите след себе си.

– Бях забравила, че „Кристис“ е зад ъгъла – промърмори Робин.

Страйк погледна часовника си. Не му се искаше да ходи с костюма си у Лорелай, а и той вече беше оклепан с портокалов сок, след като седна на стола на Робин.

– Трябва да обсъдим как ще свършим тази работа, защото започваме от утре.

– Добре – отвърна Робин с известно притеснение, защото отдавна не бе работила през уикенда. Матю бе привикнал да си е у дома в почивните дни.

– Не се бой – побърза да каже Страйк, разбрал я правилно. – Ти няма да ми трябваш до понеделник. Работата ще изисква минимум трима души. Мисля, че вече събрахме достатъчно за Уебстър, та да удовлетворим клиента, така че Анди изцяло да поеме Шмекера, на двамата чакащи клиенти ще съобщим, че не ни е възможно да ги включим този месец, а Баркли може да се присъедини към мен и теб по случая „Чизъл“. В понеделник отиваш в Камарата на общините.

– Какво? – стресната попита Робин.

– Ще идеш като кръщелница на Чизъл, която има интерес към кариера в парламента, и ще се заемеш с Герайнт, който е началник на депутатския офис на Дела, намиращ се в противоположния край на коридора спрямо този на Чизъл. Разприказвай го...

Той отпи бира и й се намръщи над ръба на чашата.

– Какво? – попита Робин неразбиращо.

– Как би се почувствала – промълви Страйк толкова тихо, че Робин бе принудена да се наведе, за да го чуе, – ако се наложи да нарушиш закона?

– По принцип го отричам – отвърна Робин, без да е сигурна дали да се разсмее, или да се разтревожи. – Тъкмо затова мечтаех за детективска работа.

– Ами ако законът е малко нещо зона на здрача и не можем да се сдобием с информацията по друг начин? И като имаме предвид, че Уин определено нарушава закона, като изнудва министър на Нейно величество със заплахи той да изгуби поста си?

– Говориш за подслушвателно устройство в офиса на Уин ли?

– Позна от пръв път – отговори Страйк. Правилно разтълкувал колебливото й изражение, продължи. – По думите на Чизъл Уин е дрънкало и тъкмо затова е държан в депутатския офис на жена си и далеч от работата й в Министерството на спорта. Очевидно през повечето време оставя вратата си отворена, крещи на висок глас за поверителни дела на хора от избирателния район и оставя лични документи да се валят в общата кухня. Има голям шанс да измъкнеш нещо полезно от него, без да ти потрябва подслушвателно устройство, но не можем да разчитаме стопроцентово на това.

Робин разклати остатъка от сока в чашата си, поразмишлява, после каза:

– Добре, ще го направя.

– Сигурна ли си? – попита Страйк. – Добре, няма да можеш да внесеш устройството вътре, защото се налага да минеш през детектор за метал. Казах на Чизъл, че утре ще му доставя няколко. Той ще ти ги предаде, щом вече си влязла. Ще ти трябва фалшиво име. Прати ми го в съобщение, като го измислиш. Всъщност би могла отново да използваш „Вениша Хол“. Чизъл е точно типът човек, който би имал кръщелница на име Вениша.

Вениша бе средното име на Робин, но в момента тя бе твърде тревожна и развълнувана, та да я е грижа, че Страйк, ако се съдеше по подхилването му, още го намираше забавно.

– Налага се да попромениш и външността си – допълни Страйк. – Нищо драматично, но Чизъл помни как изглеждаш от шумотевицата в медиите около Изкормвача, така че трябва да допуснем, че може да важи и за Уин.

– Ще е твърде топло за перука – заразмишлява тя. – Може да пробвам с контактни лещи. Сега ще ида да си купя. И може да си сложа очила без диоптри. – Не можа да сдържи усмивката си. – Камарата на общините! – повтори развълнувано.

Възбудата на Робин помръкна, когато в периферното й зрение влезе бяло-русата глава на Сара Шадлок. Тя току-що се беше преместила, за да й е удобно да наблюдава Робин и Страйк.

– Да си тръгваме – подкани Робин съдружника си.