Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Ние сме като адвокатите, Робин. На страната на клиента сме.

– Онзи ден отказа на инвестиционния банкер, който искаше да открием къде е жена му.

– Защото беше очевидно, че ще й навреди, щом я намери.

– Добре де – каза Робин с предизвикателен поглед, – ами ако онова, което са открили за Чизъл...

Но преди да е успяла да довърши изречението си, висок мъж, заплеснат в разговора с колега, се блъсна право в стола на Робин, като я изтласка към масата и разклати силно чашата й с портокалов сок.

– Хей! – подвикна му остро Страйк, докато Робин бършеше сока от измокрената си рокля. – Нямаш ли намерение да се извиниш?

– Олеле – измърмори мъжът, като гледаше подгизналата от сок рокля на Робин, а и още няколко души се извърнаха към масата им. – Аз ли направих това?

– Да, ти, дявол го взел – изръмжа Страйк, надигна се и заобиколи масата. – И това не беше извинение!

– Корморан! – предупредително се обади Робин.

– Е, съжалявам – каза мъжът, сякаш правеше огромна отстъпка, но предвид размерите на Страйк извинението му взе да става по-искрено. – Сериозно, аз...

– Чупката – отпрати го Страйк. А на Робин каза: – Да си сменим местата. Така, ако влезе още някой смотаняк, ще се блъсне в мен, не в теб.

Едновременно сконфузена и трогната, тя взе ръчната си чанта, която също беше измокрена, и се премести. Страйк се върна на масата с цяла купчинка салфетки, които й подаде.

– Благодаря.

Трудно беше да продължава да го напада, след като доброволно бе седнал на олетия с портокалов сок стол, за да й направи услуга. Все още попиваща сока, Робин се наведе към него и каза тихо:

– Знаеш за какво се тревожа. За онова, което Били е казал.

Тънката памучна рокля беше полепнала по тялото й. Страйк упорито задържа погледа си вперен в очите й.

– Попитах Чизъл за това.

– Направи го?

– Разбира се, как иначе? Какво друго да си помисля, като ми съобщи, че е изнудван от брата на Били?

– И той какво ти отговори?

– Каза, че не е замесен в ничия смърт, но и още, че „човек не може да бъде държан отговорен за непредвидени последствия“.

– Това пък какво означава?

– Попитах го. Даде ми хипотетичен пример с мъж, който изпуска ментово бонбонче, а малко дете се задавя с него и умира.

– Какво?

– Колкото на теб ти е ясно, толкова и на мен. Били надали се е обаждал, а?

Робин поклати глава.

– Слушай, най-вероятното е Били да е в плен на халюцинации – заяви Страйк. – Като казах на Чизъл какво ми е разправил Били, не долових у него нито вина, нито страх...

Докато го изричаше, си припомни сянката, минала по лицето на Чизъл, и впечатлението, което остави, че историята не е нова за него.

– Е, за какво тогава изнудват Чизъл? – попита Робин.

– Нямам идея – отговори Страйк. – Каза, че е за нещо, станало преди шест години, което не се връзва с историята на Били, защото преди шест години не е бил малко момче. Според Чизъл някои щели да приемат стореното от него за неморално, но не било незаконно. Май намекваше, че тогава не е било против закона, но сега е.

Страйк потисна прозявка. Бирата и топлината на следобеда го бяха направили сънлив. По-късно трябваше да иде у Лорелай.

– А ти вярваш ли му?

– Дали вярвам на Чизъл? – почуди се на глас Страйк с очи към екстравагантната украса на огледалото зад Робин. – Предполагам, че днес беше искрен с мен, защото е отчаян. А дали го смятам достоен за доверие като цяло? Не повече от всеки друг.

– Да не би да си го харесал, а? – попита Робин невярваща. – Четох за него.

– И?

– Той е за въвеждане на смъртно наказание, срещу имиграцията, гласувал е против увеличаването на отпуска по майчинство...

Тя не забеляза неволния поглед на Страйк, плъзнал се по тялото й, и продължи:

– ...тръби за семейни ценности, после зарязва жена си заради журналистка...

– Добре де, не бих си го избрал за другарче по чашка, но има нещо у него, извикващо жалост. Изгубил е един син, другият току-що е убил жена...

– Ами ето ти на – прекъсна го Робин. – Пропагандира затварянето на дребни престъпници за дълъг срок, а когато синът му прегазва нечия майка, пуска всички връзки да го уреди с кратка присъда...

Тя млъкна рязко, когато висок женски глас изрече:

– Робин! Колко прекрасно да те срещна!

Сара Шадлок беше влязла в пъба с двама мъже.

– О, господи – промърмори Робин, а после каза на висок глас: – Сара, здравей!

Много би дала да бе избегнала тази среща. Сара на драго сърце щеше да разправи на Матю как е заварила Робин и Страйк насаме в клуб в Мейфеър, когато самата тя бе уведомила Матю преди час, че е сама на Харли Стрийт.