Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Това е много голяма задача, господин Чизъл – каза Страйк. – Пълно проучване на Найт и Уин ще ангажира двама или трима души, особено ако трябва да се бърза.

– Отказвам да повярвам, че няма нещо тъмно около Уин, при положение че е тъй увирлива ситна жаба. Нещо странно има при тях като двойка. Тя, слепият ангел на светлината – устните на Чизъл се извиха присмехулно, – а той, нейният лакей, вечно кроящ коварни планове и домогващ се навсякъде да мине гратис. Нещо трябва да се крие там. Няма как иначе. Колкото до Найт, за дрипав комунистически размирник като него все трябва да съществува нещо неизвестно за полицията. Някоя особено гадна история.

– Познавали сте Джими Найт, преди да започне да ви изнудва, така ли е?

– О, да – потвърди Чизъл. – Найт са от моя избирателен район. Бащата беше общ работник, вършеше по някоя и друга дребна работа за семейството ни. Майката не я познавах. Мисля, че беше починала още преди тримата да се преместят в Стеда Котидж.

– Ясно – каза Страйк.

Припомни си развълнуваните думи на Били „видях как беше удушено дете, а никой не ми вярва“, нервния му тик, напомнящ прибързано прекръстване, и прозаичния прецизен детайл за розовото одеяло, в което било заровено мъртвото дете.

– Има нещо, което трябва да ви кажа, преди да обсъждаме условията, господин Чизъл – каза Страйк. – Отидох на събранието на СМОСО, защото се опитвах да открия по-малкия брат на Найт. Името му е Били.

Бръчката между късогледите очи на Чизъл се вдълба едва забележимо.

– Да, спомням си, че бяха двама, но Джими е доста по-голям, май с над десет години. Не съм виждал... Били ли беше?... от много дълго време.

– Той е с тежко душевно страдание – каза Страйк. – Дойде при мен миналия понеделник със странна история, после избяга.

Чизъл зачака и Страйк бе сигурен, че долавя у него напрежение.

– Били твърди – додаде, – че е станал свидетел на удушаването на дете, когато е бил още малък.

Чизъл не подскочи ужасен; не избухна. Не попита дали не е обвиняван, нито какво общо има той с това, по дяволите. Не реагира с бурната самозащита на виновен човек и все пак Страйк можеше да се закълне, че историята не бе непозната за събеседника му.

– И за кого твърди, че е удушил детето? – попита, като опипваше ствола на чашата си за шери.

– Не ми каза... А може и да не е искал.

– Мислите, че това е, за което Найт ме изнудва? Детеубийство? – попита с дрезгав глас Чизъл.

– Реших, че е редно да знаете защо отидох да търся Джими – отвърна Страйк.

– Ничия смърт не тежи на съвестта ми – изрече напрегнато Джаспър Чизъл. Изпи останалата си вода и постави празната чаша на масата. – Човек не може да бъде държан отговорен за непредвидени последствия.

„Вярвам, че двамата заедно ще се справим с това.“

Детективът и министърът излязоха от Парк Плейс 14 час по-късно и извървяха заедно няколкото метра до Сейнт Джеймсиз Стрийт. Чизъл престана да се държи така свадливо и потайно, облекчен, както подозираше Страйк, че е пуснал в движение някакво действие, което би могло да свали от него почти непоносимото бреме на опасения и неизвестност. Споразумели се бяха за условията и Страйк беше доволен от сделката, защото обещаваше да е по-платена и интересна задача от тези, които агенцията бе имала в последно време.

– Е, благодаря ви, господин Страйк – каза Чизъл, след като двамата бяха постояли за кратко на ъгъла. – Тук трябва да ви оставя. Имам среща със сина си.

Само че не помръдваше.

– Вие разследвахте смъртта на Фреди – каза неочаквано и погледна Страйк изкосо.

Страйк не бе очаквал Чизъл да повдигне темата най-малко тук, като нещо допълнително хрумнало му след сериозния разговор в сутерена.

– Да – отвърна. – Съжалявам за загубата ви.

Очите на Чизъл останаха приковани към художествената галерия в далечината.

– Помня името ви от доклада – поясни Чизъл. – Рядко срещано е.

После преглътна, все още загледан с примижали очи към галерията. Сякаш изпитваше неохота да тръгне към срещата си.

– Чудесно момче беше Фреди – каза. – Чудесно. Постъпи в някогашния ми полк... е почти де. Кралските хусари се сляха с Кралските ирландци през деветдесет и трета, както добре знаете. Така че той се присъедини към Кралските хусари. Беше толкова обещаващ. Толкова пълен с живот. Но разбира се, вие никога не сте го познавали.

– Не съм – потвърди Страйк.

Усети, че е нужно да добави нещо от любезност.