Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Виновна е морска бактерия.

Какво означаваше това, по дяволите? Дали беше свързано със загадъчната клиника? Болна ли беше Робин?

След няколко минути мълчание на Страйк внезапно му хрумна, че би трябвало да попита Лорелай как тя е прекарала вечерта.

– И по-добри съм имала – въздъхна Лорелай. – Боя се, че твоята Робин има много отегчителни приятели.

– Да – кимна Страйк. – Мисля, че повечето са на мъжа й. Той е счетоводител. И малко нещо хвалипръцко – добави и изпита наслада от изреченото.

Таксито се движеше напред в нощта, а Страйк си припомни как бе изглеждала фигурата на Робин в прилепналата сива рокля.

– Моля? – изрече внезапно, защото остана с впечатление, че Лорелай му е казала нещо.

– Попитах за какво си мислиш?

– За нищо – излъга Страйк и тъй като бе за предпочитане пред говоренето, обгърна я с ръка, притегли я към себе си и я целуна.

„Бога ми, Мортенсгаард се издига в обществото. Сега мнозина търчат след него.“

В неделя вечер Робин попита Страйк чрез съобщение по телефона какво иска от нея да върши в понеделник, тъй като преди едноседмичния отпуск бе прехвърлила всичките си задачи. Краткият му отговор гласеше „ела в офиса“, което тя надлежно изпълни в девет без петнайсет на другия ден, доволна, както и да стояха нещата между нея и съдружника й, че е отново в опърпаните стари стаи.

Вратата към вътрешния кабинет на Страйк беше отворена, когато тя пристигна. Той седеше зад бюрото си и слушаше някого по мобилния си телефон. Слънцето хвърляше светли петна по изтъркания килим. Приглушеният шум на уличното движение скоро бе удавен в тракането на стария чайник и пет минути след идването си Робин постави висока чаша с вдигащ пара тъмнокафяв чай пред Страйк, който направи жест с вдигнат палец в безмълвен израз на благодарност. Тя се върна на бюрото си, където на телефона святкаше лампичка, сигнализираща за записано съобщение. Тя набра службата за гласовата им поща и чу равен женски глас да я информира, че обаждането е направено десет минути преди пристигането на Робин и вероятно докато Страйк или още е бил горе, или вече е водел друг разговор.

Накъсан шепот прозвуча в ухото на Робин.

– Извинявайте, че избягах от вас, господин Страйк, много съжалявам. Само че не мога да се върна. Той ме държи тук, не мога да се измъкна, свързал е вратата с жица...

Краят на изречението заглъхна в хлипания. Разтревожена, Робин се опита да привлече вниманието на Страйк, но той бе извъртял стола си на колелца, за да гледа през прозореца, още с мобилния телефон на ухото си. През жалките и уплашени звуци до слуха на Робин достигаха отделни думи:

– ...не мога да се измъкна... съвсем сам съм...

– Да, добре – изрече Страйк в неговия кабинет. – Значи, за сряда, нали? Чудесно. Приятно прекарване.

– Моля ви се, помогнете ми, господин Страйк! – прозвуча ридание в ухото на Робин.

Тя натисна бутона да включи на високоговорител и измъченият глас мигновено изпълни офиса.

– Вратите ще експлодират, ако се опитам да избягам, господин Страйк, моля ви се, помогнете ми. Елате да ме отървете... Не биваше да идвам... Казах му, че знам за детето, а работата е по-дебела, много по-дебела... Мислех, че мога да му вярвам...

Страйк се завъртя на стола си, изправи се и влезе във външния офис. Чу се изтракване, сякаш слушалката беше изпусната. Хлипането продължи от разстояние, сякаш разстроеният човек насреща се отдалечаваше от телефона.

– Това е отново той – каза Страйк. – Били. Били Найт.

Риданията и подсмърчането отново се усилиха и Били изрече с панически шепот, очевидно допрял устни до микрофона на слушалката:

– Има някой пред вратата. Помощ, господин Страйк. Спасете ме.

Обаждането прекъсна.

– Провери от кой номер е – поръча Страйк.

Робин посегна към слушалката, за да набере 1471, но преди да успее да я вдигне, телефонът иззвъня отново. Робин я грабна в ръка, приковала поглед към Страйк.

– Офисът на Корморан Страйк.

– А... да, добро утро – изрече плътен патрициански глас.

Робин направи гримаса към Страйк и поклати глава.

– По дяволите – промърмори той и отиде в кабинета да си вземе чая.

– Бих искал да разговарям с господин Страйк, моля.

– Съжалявам, в момента говори по другия телефон – излъга Робин.

От една година насам стандартната практика бе да връщат обаждането на клиента. Така изключваха репортери и разни откачалки.