Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

И в същия миг Робин се озова натоварена с наръч лилиуми.

– Благодаря – каза. – Отивам да ги натопя във вода.

Нямаха достатъчно голяма ваза за такива цветя, но Робин не можеше просто да ги остави в мивката. Чуваше смеха на Сара от кухнята дори през „Колдплей“ и Риана, чиято песен „Принцесата на Китай“ звучеше сега от айпода на Матю. Робин измъкна кофа от шкафа и започна да я пълни, като междувременно се оплиска с вода.

Спомняше си как се бяха договорили по едно време Матю да се въздържа да излиза на обяд със Сара през почивката в службата. Дори бяха обсъждали да спрат да се виждат с нея, след като Робин откри, че Матю й е изневерявал със Сара в студентските години. Само че тъкмо Том бе помогнал на Матю да получи високоплатена длъжност в неговата фирма, а сега, след като Сара бе горда собственичка на голям единичен диамант на пръста си, Матю май си мислеше, че няма нищо нередно да продължат общуването си с бъдещите господин и госпожа Търви.

Робин чу как тримата се качват на горния етаж. Матю ги развеждаше из спалните. Извади кофата с лилиуми от мивката и я тикна в един ъгъл до чайника, като се чудеше дали е израз на лош характер от нейна страна да заподозре Сара, че е избрала такива мъчни цветя само за да я разчисти от пътя за известно време. Сара така и не се бе отказала от флиртуването си с Матю, подхванато още от университета.

Робин си наля чаша вино и излезе от кухнята точно когато Матю въвеждаше Том и Сара в дневната.

– ...също лорд Нелсън и лейди Хамилтън са живели на номер 19, само че тогава улицата се е наричала Юниън Стрийт – обясняваше. – Е, кой иска питие? Всичко е на разположение в кухнята.

– Превъзходно жилище, Робин – каза Сара. – На такава къща не можеш да попаднеш често. Голям късмет сте имали.

– Тук сме само под наем – отвърна Робин.

– Така ли? – изрече лековато Сара, но Робин знаеше, че тя вече си вади заключения не само за пазара на къщи, но и за състоянието на брака на Робин и Матю.

– Хубави обици – подхвърли Робин, колкото да смени темата.

– О, нали? – засия Сара и дръпна назад косата си, та Робин да ги види по-добре. – Подарък са ми от Том за рождения ден.

На вратата отново се позвъни. Робин отиде да отвори с надеждата, че е някой от малкото хора, които тя беше поканила. Не се надяваше за Страйк, естествено. Той непременно щеше да закъснее, както и за всяко лично събитие, за което бе гостувал.

– О, слава богу – възкликна Робин, сама изненадана от облекчението си, когато видя Ванеса Екуензи.

Ванеса беше полицай: висока, чернокожа, с бадемовидни очи, фигура на модел и забележително хладнокръвие, за което Робин й завиждаше. Беше дошла сама на партито. Приятелят й, който работеше в отдел „Експертизи“ в Централното полицейско управление, имал друг ангажимент. Робин бе разочарована; очаквала бе с нетърпение да се запознае с него.

– Добре ли си? – попита я Ванеса, щом влезе. Носеше бутилка червено вино и бе облечена в тъмнолилава рокля по тялото. Робин отново си помисли за изумрудената рокля „Кавали“ горе и й се прииска да беше облякла нея.

– Добре съм – отвърна. – Влизай направо, в дъното, там можеш да пушиш.

Тя въведе Ванеса в дневната покрай Сара и Матю, които се подиграваха на плешивината на Том в лицето му.

Задният зид на малката вътрешна градина бе обрасъл с бръшлян. Добре поддържани храсти растяха в теракотени кашпи. Робин, която не пушеше, беше изнесла пепелници и сгъваеми столове навън и бе подредила наоколо чаени свещи. Матю я беше попитал с леко заядлив тон защо си прави такъв труд за пушачите. Тя отлично знаеше защо той повдига този въпрос, но се направи, че не разбира.

– Мислех, че Джемайма пуши... или не? – попита с престорено объркване.

– О... – промълви той леко сконфузен. Да... но само по събирания.

– Е, ние точно събиране организираме, Матю – закова го тя със сладко гласче.

Сега тя отиде да донесе питие на Ванеса и като се върна, завари я да пали цигара, а прекрасните й очи бяха вперени в Сара Шадлок, която продължаваше да осмива нарастващото чело на Том, подкрепяна ентусиазирано от Матю.

– Това е тя, нали? – попита Ванеса.

– Да, това е тя – отвърна Робин.

Добре й дойде тази малка демонстрация на морална подкрепа. Робин и Ванеса бяха приятелки от месеци, преди Робин да сподели с нея историята на връзката си с Матю. Преди това си бяха говорили за полицейски дела, за политика и дрехи във вечерите, когато ходеха заедно на кино или по евтини ресторантчета. Според Робин Ванеса бе по-приятна за компания от всяка друга позната й жена. Матю, който я беше срещал два пъти, каза на Робин, че я намирал „студена“, но не можеше да обясни защо.