Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Общо взето досада, досада, досада! – неискрено възкликна Сара. – Е, стига толкова приказки за работа. Някой сдоби ли се с билети за олимпиадата? Том, годеникът ми, е бесен. Добрахме се до пинг-понг. – Тя направи жална физиономия. – А при вас как е?

Робин видя Страйк и Лорелай да си разменят мимолетен поглед и знаеше, че взаимно се утешават, задето трябва да изстрадат скучния разговор за олимпиадата. На Робин внезапно й се прииска те да не бяха идвали и се отдалечи от групата.

Час по-късно Страйк беше в дневната и обсъждаше шансовете на футболния отбор на Англия на европейското първенство с един от приятелите на Матю от службата, а Лорелай танцуваше. Робин, с която той не бе разменил нито дума след срещата им отвън, прекоси стаята с чиния храна, спря се да разговаря с червенокоса жена, после продължи да поднася чинията пред гостите. Начинът, по който бе сресала косата си, му напомни деня на сватбата й.

Подозренията му, провокирани от посещението й в онази непозната за него клиника, не му даваха мира и той огледа фигурата й във впитата сива рокля. Със сигурност не изглеждаше бременна и фактът, че пиеше вино, бе още една контраиндикация, но пък може само да бяха започнали процес по процедура за оплождане инвитро.

Точно срещу Страйк, видима помежду танцуващите, стоеше детектив инспектор Ванеса Екуензи, която Страйк се изненада да види на партито. Беше се облегнала на стената и разговаряше с висок рус мъж, който, ако се съдеше как я изпиваше с поглед, май беше забравил, че носи венчална халка на пръста си. Очите на Ванеса се стрелнаха към Страйк и изражението й му подсказа, че не би възразила той да прекъсне това общуване на четири очи. Бездруго разговорът за футбол не бе толкова интересен, та да съжали, че ще се оттегли от него, и в първата удобна пауза той заобиколи танцуващите и отиде при Ванеса.

– Добър вечер.

– Здравей – каза тя и прие леката му целувка по бузата си с елегантност, характеризираща всичките й жестове. – Корморан, това е Оуен... прощавай, не чух добре фамилията ти.

На Оуен не му отне дълго да изгуби надежда за онова, което искаше от Ванеса, каквото и да беше то – било просто удоволствие от флирт с хубава жена или телефонния й номер.

– Не знаех, че с Робин сте такива приятелки – каза Страйк, когато Оуен се отдалечи.

– Да, виждаме се често – отвърна Ванеса. – Написах й писмо, като чух, че си я уволнил.

– О... – рече Страйк и отпи „Дум Бар“. – Ясно.

– Тя ми позвъни да благодари и накрая решихме да излезем да пийнем.

Робин никога не бе споменавала за това на Страйк, но от друга страна, той си даваше сметка, че сам не насърчаваше никакви разговори извън строго служебните след завръщането й от сватбеното пътешествие.

– Хубава къща – коментира той, като се опитваше да не сравнява обзаведената с вкус стая с неговото съчетание от кухня и дневна на мансардата над офиса. Матю вероятно печелеше добре, щом можеше да си позволи това, помисли си. Нямаше как да е постигнато с повишението в заплатата на Робин.

– Да, хубава е – отвърна Ванеса. – Тук са под наем.

Известно време Страйк гледа как Лорелай танцува, докато обмисляше тази интересна информация. Нещо в тона на Ванеса намекваше, че и тя си обяснява този избор не изцяло с пазара на недвижими имоти.

– Виновна е морска бактерия – подхвърли Ванеса.

– Моля? – погледна я Страйк напълно объркан.

Тя го изгледа остро, после поклати глава и се засмя.

– Нищо. Забрави.

– Да, може да се каже, че бяхме щастливци – чу Страйк през музиката Матю да казва на червенокосата жена. – Имаме билети за бокс.

„Да бе, ти няма да се уредиш“, раздразнено си рече Страйк и бръкна в джоба си за нова цигара.

– Приятно ли прекара? – попита го Лорелай в таксито в един през нощта.

– Не особено – отвърна Страйк, загледан във фаровете на насрещните коли.

Останал беше с впечатлението, че Робин го избягва. След относителната сърдечност на разговора им в четвъртък беше очаквал... какво? Разговор, общ смях? Изпитвал бе любопитство да види как върви бракът им, но не беше научил кой знае колко. Двамата с Матю изглеждаха сравнително приветливи един с друг, но фактът, че живееха под наем, беше интригуващ. Дали предполагаше, та макар и на подсъзнателно ниво, нежелание за инвестиране в общо бъдеще? По-лесен начин за уреждане на нещата при раздяла? А още и приятелството на Робин с Ванеса Екуензи, което Страйк виждаше като друг един елемент от живота на Робин, воден отделно от Матю.