Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Ще почакам – каза човекът насреща, явно несвикнал да не става неговото.

– Боя се, че ще се забави. Бихте ли ми казали номера си, ще му предам да ви позвъни.

– Само че трябва да е в следващите десет минути, защото влизам в среща. Кажете му, че искам да обсъдим задача, която се каня да му възложа.

– За съжаление, не мога да гарантирам, че господин Страйк ще е в състояние да поеме работата лично – отвърна Робин, което също бе стандартна фраза за отбиване на пресата. – Агенцията ни е доста натоварена в момента.

Тя придърпа лист и химикалка пред себе си.

– Каква задача имате предвид...

– Трябва да е господин Страйк – отсече мъжът. – Предайте му го много ясно. Налага се да се заеме лично. Името ми е Чизъл. Джаспър Чизъл.

– Как се пише името ви?

– Ч-и-з-у-е-л – продиктува той по букви. – Но се изговаря „Чизъл“. Нека ми се обади на следния номер.

Робин записа цифрите, които Чизъл й продиктува, и му пожела приятна сутрин. Когато тя върна слушалката на вилката, Страйк седна на канапето от изкуствена кожа, което държаха във външния офис за клиенти. Имаше неприятния навик да издава неочаквани звуци като от пръцкане, когато човек се размърдаше на него.

– Човек на име Джаспър Чизъл, което се изписва „Чизуел“, иска да му свършиш работа. Настоя, че трябва да я поемеш ти и никой друг. – Робин озадачено сбръчка чело. – Май ми е познато това име.

– Да – отвърна Страйк. – Той е министър на културата.

– Боже мой, разбира се! – възкликна Робин. – Онзи, едрият, със странната коса!

– Същият.

Смътни спомени и асоциации нахлуха в съзнанието на Робин. Сети се за стара любовна връзка, позорна оставка, реабилитация и в по-близко минало – нов скандал, поредната грозна история в медиите...

– Не отиде ли синът му неотдавна в затвора за непредумишлено убийство? – попита. – За Чизъл ставаше дума, нали? Синът му карал дрогиран и убил млада майка.

Страйк като че се върна от някакво далечно място в мислите си. Изражението му беше странно.

– Да, връзва се.

– Какво има?

– Няколко неща са – каза Страйк и прокара длан по наболата си брада. – Като начало, открих брата на Били в петък.

– Как?

– Дълга история – отвърна Страйк, – но се оказа, че Джими е част от група, протестираща срещу олимпиадата. Наричат се СМОСО. Той беше с едно момиче и първото, което тя изрече, като им се представих, че съм частен детектив, беше „Чизъл го праща“.

Страйк замълча да обмисли това и отпи от чая си, приготвен съвсем по негов вкус.

– Само че на Чизъл не съм му нужен да държа под око СМОСО – продължи той, като разсъждаваше на глас. – Там вече имаше полицай в цивилни дрехи.

Макар и нетърпелива да научи какви други неща по повод обаждането на Чизъл тревожеха Страйк, Робин не го припираше, а седеше мълчаливо, като му даваше време да осмисли новото развитие на нещата. Тъкмо този тип тактичност толкова бе липсвал на Страйк по време на отсъствието й.

– Има и друго – продължи той най-сетне, сякаш не беше прекъсвал. – Синът му, когото пратиха в затвора за непредумишлено убийство, не е... не беше единствен на Чизъл. Големият му син се казваше Фреди и загина в Ирак. Да. Майор Фреди Чизъл от Кралските хусари. Беше убит при нападение над конвой в Басра. Аз разследвах смъртта му, докато още работех в „Специални разследвания“.

– Значи познаваш Чизъл?

– Не, никога не сме се срещали. Обикновено не се виждахме със семействата... Също така познавах дъщерята на Чизъл преди години. Само бегло, но сме се виждали няколко пъти. Беше бивша съученичка на Шарлот.

Робин изпита леко бодване при споменаването на Шарлот. Хранеше голямо любопитство, успешно прикривано от нея, към Шарлот, жената, с която Страйк бе имал връзка с прекъсвания в продължение на шестнайсет години и за която се бе канил да се ожени, преди отношенията им да прекъснат внезапно, скандално и очевидно трайно.

– Жалко, че не успяхме да научим номера на Били – каза Страйк и отново прекара голяма космата ръка по брадичката си.

– Непременно ще го проверя, ако се обади пак – обеща Робин. – Ще позвъниш ли на Чизъл? Той каза, че му предстои среща.

– Много искам да разбера какво иска, но въпросът е можем ли да сместим нов клиент – отвърна Страйк. – Да видим...

Той постави длани зад главата си и се намръщи към тавана, където, осветени от слънцето, личаха множество тънки пукнатини. Майната им, каза си, бездруго офисът скоро щеше да е грижа на някой предприемач...

– Анди и Баркли следят хлапака Уебстър. Баркли се справя добре впрочем. Имам докладите му за три пълни дни наблюдение със снимки и всичко. Да не забравяме и онзи дърт доктор, Шмекера. Още не е сторил нищо, достойно за новините.