Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Ванеса беше имала поредица от партньори; веднъж беше стигала до годеж, но го бе развалила заради изневярата на мъжа. Понякога Робин се чудеше дали Ванеса не я намира смехотворно неопитна, след като се бе омъжила за гаджето си от училище.

Мигове по-късно в дневната се изсипаха десетина души, колеги на Матю с половинките си, като беше ясно, че преди това са се отбили в пъб. Робин гледаше как Матю ги поздравява и им показва къде е пиенето. Възприел бе високия закачлив тон, типичен за него при извънслужебни събирания. Нея той я дразнеше.

Партито скоро стана многолюдно. Робин представяше гости, показваше къде да си вземат питиета, извади още пластмасови чаши и разнесе наоколо няколко чинии с храна, защото кухнята вече беше претъпкана. Едва когато пристигнаха Анди Хъчинс и съпругата му, се почувства релаксирана за момент и прекара повече време със своите гости.

– Приготвих специална храна за теб – каза тя на Анди, след като бе завела него и Луиз навън в дворчето. – Това е Ванеса. Работи в Централното управление. Ванеса, Анди и Луиз. Стой тук, Анди, сега ще ти донеса за хапване. Без млечни продукти е.

Когато влезе в кухнята, Том стоеше пред хладилника.

– Прощавай, Том, трябва да извадя...

Той примигна насреща й, после се отмести. Вече беше пиян, каза си тя, а бе едва девет часът. Робин чуваше блеещия смях на Сара в центъра на множеството в дневната.

– Дай да помогна – изфъфли Том и задържа вратата на хладилника, когато Робин се наведе да вземе от най-долния рафт поднос с непържена и без млечни продукти храна, която беше запазила за Анди. – Леле какво хубаво задниче имаш!

Тя се изправи без коментар. Въпреки пиянската усмивка виждаше как иззад нея се излъчва нещастие като студено течение. Матю й беше казвал колко се срамува Том заради оплешивяването си и как дори обмисля трансплантация на коса.

– Хубава риза – отбеляза Робин.

– Какво, тази ли? Харесва ли ти? Тя ми я купи. И Мат има същата, нали?

– Ами... не съм сигурна – отвърна Робин.

– Не си сигурна – повтори Том с кратък гадноват смях. – И това ми било професионалист в наблюдението. Трябва да си отваряш повече очите у дома, Робин.

Робин го гледа един миг със смесица от жалост и гняв, после реши, че е твърде пиян да се разправя с него, и излезе, понесла храната за Анди.

Първото, което забеляза, когато хората се отдръпнаха от пътя й, за да я пропуснат в градината отзад, бе, че Страйк е пристигнал. Беше с гръб към нея и говореше с Анди. Лорелай беше с него, облечена в алена копринена рокля, а лъскавата тъмна коса се стелеше по гърба й като в реклама за скъп шампоан. През краткото отсъствие на Робин Сара някак се беше притурила към групата. Когато Ванеса улови погледа на Робин, крайчецът на устата й потрепна.

– Здравейте – каза Робин и постави подноса на масичката от ковано желязо до Анди.

– Робин, здравей – каза Лорелай. – Каква очарователна улица.

– Да, нали? – отвърна Робин, докато Лорелай целуна въздуха зад ухото на Робин.

Страйк също се наведе. Наболата му брада одраска лицето на Робин, но устните му не докоснаха кожата й. Вече отваряше бира „Дум Бар“ от опаковката с шест бутилки, която бе донесъл със себе си.

Робин си бе репетирала наум какво ще каже на Страйк, щом той дойде в новата й къща: спокойни, неангажиращи думи, така че да прозвучи как за нищо не съжалява, че някаква вълшебна противотежест, която той не би могъл да оцени, накланяше везните в полза на Матю. Искаше да го разпита за странната история с Били и удушеното дете. Само че за момента Сара натрапчиво поддържаше темата за аукционната къща „Кристис“, където работеше, и цялата група слушаше нея.

– „Бентът“ идва за търг на трети – съобщи тя. – Картината на Констабъл – добави услужливо за всеки, който не познаваше живописта така добре като нея. – Надяваме се да стигне до над двайсет.

– Хиляди ли? – попита Анди.

– Милиона – отвърна Сара със снизходителен смях.

Матю също се засмя зад Робин и тя автоматично се отмести, за да го допусне в кръга. Забеляза, че изражението му е прехласнато, както много често при обсъждане на големи суми пари. Може би, каза си, тъкмо за това си говореха със Сара, като излизаха на обяд: за пари.

– „Джимкрак“ се продаде за двайсет и два миналата година. Стъбс. Третата най-ценна творба от старите майстори, продавана някога.

С крайчеца на окото си Робин забеляза как ръката на Лорелай с яркочервен маникюр се плъзна в тази на Страйк, онази, чиято длан бе белязана от същия нож, оставил белег завинаги над лакътя на Робин.