Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Матю се бе възпротивил, когато Робин предложи отново да вземат жилище под наем, но тя бе настояла на своето, като заяви, че няма да издържи още една година в дома им на Хейстингс Роуд, докато една след друга пропадаха покупките на твърде скъпи къщи. С помощта на наследството на Матю и заплатата в новата му служба едва можеха да плащат наема на елегантната малка къща с три спални, като оставиха парите от продажбата на апартамента си на Хейстингс Роуд недокоснати в банката.

Хазаинът им, издател, заминал на работа в централния офис в Ню Йорк, беше във възторг от новите си наематели. Беше гей на възраст над четиресет, възхитен от красивите и правилни черти на Матю и настоя лично да им предаде ключовете в деня на преместването.

– Съгласен съм с Джейн Остин по въпроса за идеалния наемател – каза той на Матю, докато стояха на калдъръмената улица. – Женен мъж без деца, това е мечтаната възможност. Една къща никога не е добре обгрижена без стопанка. Или може би двамата се редувате с прахосмукачката?

– Разбира се – отвърна му Матю с усмивка. Робин, понесла кашон с растения покрай двамата мъже, прехапа език да не подхвърли язвителна забележка.

Имаше подозрение, че Матю е премълчал пред приятели и колеги, че са само наематели, а не собственици. Мразеше тази засилваща се склонност у себе си да следи Матю за еснафско и лицемерно поведение дори по отношение на дреболии и сама си налагаше мъмрене, задето винаги мислеше най-лошото за него. Именно в духа на себепорицание се бе съгласила за партито, купи алкохол и пластмасови чаши, приготви храна и подреди всичко в кухнята. Матю бе пренаредил мебелите и в продължение на няколко вечери съставя списък за музика, която сега звучеше от айпода му. Когато Робин забърза на горния етаж да се преоблече, започна Cutt Off на Касабиън.

Косата на Робин бе навита на дебели ролки, решила бе да я пусне свободно като на сватбата си. Времето й до идването на гостите свършваше и тя засваля ролките с една ръка, а с другата отвори вратата на гардероба. Имаше нова рокля – бледосива, плътно обгръщаща тялото, но се боеше, че изглежда много безцветна в нея. Поколеба се, после извади изумруденозелената „Роберто Кавали“, която никога не бе обличала за пред хора. Беше най-скъпата дреха, която притежаваше, и най-красивата също така: подаръкът за „сбогуване“, който Страйк й бе направил, след като бе отишла при него като временна секретарка и му бе помогнала да заловят първия им убиец. Изражението на Матю, когато му я бе показала развълнувано, я беше спирало да я облече досега.

Кой знае защо, когато постави роклята пред тялото си, мисълта й се отклони към Лорелай, приятелката на Страйк. Лорелай, която винаги се обличаше в ярки цветове, бе възприела стила на знаменитостите от четиресетте години. Беше висока колкото Робин, имаше лъскава тъмна коса, която носеше заресана над едното око като Вероника Лейк. Робин знаеше, че Лорелай е на трийсет и три и че е съсобственик и управител на магазин за театрални костюми на Чок Фарм Роуд. Страйк беше изтървал тази информация един ден, а Робин запомни името и като се прибра у дома, издири магазина онлайн. Изглеждаше луксозен и преуспяващ.

– Вече е без петнайсет – съобщи Матю, като влезе в стаята и свали фланелката си. – Трябва да взема бърз душ.

В този момент я забеляза със зелената рокля пред нея.

– Мислех, че ще облечеш сивата.

Очите им се срещнаха в огледалото. С голи гърди, загорял и красив, Матю имаше толкова симетрични черти, че отражението му бе почти идентично с реалната му външност.

– Струва ми се, че ме прави бледа – каза Робин.

– Предпочитам сивата – заяви той. – Харесвам те бледа.

Тя му отправи насилена усмивка.

– Добре – отвърна. – Ще сложа сивата.

След като се облече, прекара пръсти през къдриците си, за да се отпуснат, обу чифт сребристи сандали и забърза надолу. Едва бе стигнала до коридора, когато на вратата се позвъни.

Ако я бяха накарали да отгатне кой ще пристигне пръв, би заложила на Сара Шадлок и Том Търви, които неотдавна се бяха сгодили. Щеше да е типично за Сара да се опита да свари Робин неподготвена, да си завре носа навред из къщата преди всички останали и да си избере място, от което удобно да наблюдава пристигащите. И то се знае, щом Робин отвори вратата, насреща й се озоваха Сара в яркорозово с голям букет в ръце и Том, който носеше бира и вино.

– О, тук е разкошно, Робин – забърбори Сара в мига, щом престъпи през прага и се огледа из антрето. Прегърна разсеяно Робин, а погледът й се насочи към стълбите, по които слизаше Матю и дозакопчаваше ризата си. – Истинска прелест. Тези са за теб.