Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Аплодисментите, към които Страйк, възрастната двойка и азиатецът не се присъединиха, бяха колкото за съдържанието на речта, толкова и за самото й изпълнение. Малко бандитското на вид, но хубаво лице на Джими бе озарено от справедлив гняв.

– Виждате ли това? – каза, като дръпна от масата зад себе си и размаха лист с насеченото лого „2012“, което толкова много не се харесваше на Страйк. – Добре дошли на олимпиадата, приятели, розовата фашистка мечта. Виждате ли логото? Виждате ли го? Ами че това е разчупена свастика!

Зрителите се разсмяха и отново го аплодираха, с което заглушиха шумното къркорене в корема на Страйк. Чудеше се дали наблизо не се продаваше храна за вкъщи. Дори взе да изчислява дали ще има време да излезе, да си купи нещо за ядене и да се върне, но тогава сивокосата ямайка, която бе видял по-рано, отвори вратата към фоайето и я остави така. Изражението й красноречиво подсказваше, че СМОСО са пресрочили времето си на престой.

Но Джими все още беше във вихъра си.

– Така наречената плослава на олимпийския дух, на феърплея и аматьорския спорт узаконява потисничеството и авторитаризма! Събудете се: Лондон е милитаризиран! Британската държава, която в продължение на векове е поддържала политика на колонизация и инвазия, се възползва от олимпиадата като удобно извинение да изправи полиция, армия, хеликоптери и оръжие срещу обикновените граждани! Хиляда допълнителни охранителни камери, набързо приети допълнителни закони. И какво мислите, че ще ги махнат, когато свърши този карнавал на капитализма ли? Присъединете се към нас! – викна Джими, а през това време служителката от общинския център се запромъква край стената към предната част на залата, притеснена, но твърдо решена. – СМОСО е част от по-голямо глобално движение за справедливост, опълчващо се на потисничеството! Обединихме каузата си с всички леви антирепресионни движения в цялата столица. Ще организираме законни демонстрации, ще използваме всички средства за мирен протест, които все още са ни разрешени в този град, все по-бързо превръщащ се в окупирана територия!

Последваха още аплодисменти, а възрастните съпрузи до Страйк придобиха още по-нещастен вид.

– Добре, добре, знам – каза Джими на служителката на общинския център, която вече бе стигнала отпред и му отправяше плахи жестове. – Искат да се махаме – обяви Джими на публиката, като се подсмихна и поклати глава. – Естествено, че това искат. Естествено.

Неколцина изсъскаха на служителката.

– Който иска да чуе повече, ще бъдем в пъба по-надолу – съобщи Джими. – Адресът е на листовката.

Повечето от присъстващите го аплодираха. Цивилният полицай се изправи. Възрастните съпрузи вече бяха при вратата.

„Казват, че имам репутацията на яростен фанатик.“

Затракаха столове, чанти бяха премятани през рамо. Основната част от публиката се насочи към изхода в дъното на залата, но на някои не им се щеше да тръгнат още. Страйк направи няколко крачки към Джими с надежда да говори с него, но бе изпреварен от младия азиатец, който се отправи към активиста с нервна решителност. Джими размени още няколко думи с мъжа от Работническия съюз, после забеляза новодошлия, сбогува се с Уолтър и отиде напред, излъчващ добра воля да разговаря с човек, когото явно бе приел за новопокръстен привърженик.

Когато обаче азиатецът заприказва, лицето на Джими помрачня. Докато говореха с нисък глас в бързо изпразващата се зала, Флик и неколцина младежи се навъртаха наблизо в очакване на Джими. Очевидно смятаха, че стоят над физическия труд. Служителката сама прибираше столовете.

– Дайте на мен – предложи Страйк, взе три от нея и като пренебрегна острата болка в коляното си, ги качи върху висока купчина.

– Много ви благодаря – изпъшка тя. – Май не бива да ги пускаме тези... – Замълча и направи път на Уолтър и още няколко души да минат, преди да продължи. Никой от тях не й благодари. – ... друг път в центъра – довърши с неприязън. – Нямах представа какви са им целите. Всички тези приказки и листовки за неподчинение и кой знае какво още...

– Значи сте за олимпиадата? – попита я Страйк и постави стол върху купчина.

– Внучката ми е бегачка в клуб по лека атлетика – отвърна тя. – Имаме билети. Изгаря от нетърпение.

Джими продължаваше разговора си с младия азиатец. Явно бе възникнал дребен спор. Джими изглеждаше напрегнат, очите му бягаха из залата – или се оглеждаше за изход, или проверяваше дали някой не ги чува. Тя почти се бе изпразнила вече. Двамата мъже тръгнаха към изхода и Страйк напрегна слух да ги чуе какво си казват, но тропането по дървения под на сподвижниците на Джими ги заглушаваше и той можа да различи само няколко думи.