Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

СЪПРОТИВА НА МЕСТНАТА ОБЩНОСТ

СРЕЩУ ОЛИМПИАДАТА (СМОСО)

15 юни 2012 г.

19:30 Пъб „Белия кон“, Ист Хам

Оратори:

Лилиан Суийтинг

Опазване на дивата природа, И. Лондон

Уолтър Фрет

Работнически съюз; активист на СМОСО

Флик Пърдю

Антибедност агитатор; активист на СМОСО

Джими Найт

Реална социалистичеста партия; активист на СМОСО

Мъжът с хлътналите очи, въпреки силно обраслата си брада и общ вид на запуснатост, изобщо не беше чак толкова мръсен като Били и косата му бе подстригвана най-много преди два месеца. Изглеждаше на около трийсет и пет и макар лицето му да бе по-квадратно и да бе по-мускулест от посетителя на Страйк, имаше същата тъмна коса и бледа кожа като него. При наличните доказателства Страйк би заложил смело, че Джими Найт беше по-голям брат на Били.

Джими довърши полугласния си разговор с колегата си от Работническия съюз и се облегна на стола си със скръстени на гърдите масивни ръце. Отнесеното му изражение показваше, че и той като все по-отегчената публика не слуша младата жена.

В този момент Страйк осъзна, че е наблюдаван от безличен на вид мъж, седящ на реда пред него. Когато Страйк посрещна погледа на бледосините му очи, онзи бързо пренасочи вниманието си към продължаващата да говори Флик. Като разглеждаше спретнатите джинси и фланелка на синеокия и чистата му коса, Страйк си отбеляза наум, че е могъл да пропусне гладкото избръсване сутринта, но очевидно от Централното управление на полицията не смятаха за нужно да пращат за СМОСО най-печените си хора. Естествено, трябваше да се очаква присъствие на полицай в цивилни дрехи. Сега бе нормално да се наблюдава всяка група, планираща съпротива или провокации срещу олимпиадата.

Недалеч от цивилния полицай седеше млад азиатец по риза с вид на човек с добре платена професия. Беше висок и слаб, гризеше ноктите на лявата си ръка, а погледът му бе фиксиран в ораторката. Докато Страйк го гледаше, мъжът подскочи и извади пръста от устата си. Беше го разкървавил.

– Добре – чу се висок мъжки глас. Слушателите, разчели авторитет в него, се поизправиха на местата си. – Много ти благодарим, Флик.

Джими Найт се изправи и даде тон на вяло ръкопляскане за Флик, която се върна до масата и седна на свободния стол между двамата мъже.

Със силно износените си джинси и негладена тениска Джими Найт напомняше на Страйк мъжете, които покойната му майка си бе хващала за любовници. Спокойно можеше да мине за басист от третокласна група с неговите мускулести ръце и татуировки. Страйк забеляза, че безличният синеок мъж се напрегна. Беше чакал именно Джими.

– Добър вечер на всички, благодаря ви, че дойдохте.

Личността му изпълни залата като първия такт на хитова песен. Страйк го разпозна при тези първи думи като онзи тип хора, които в армията бяха или изключително полезни, или своенравни гадняри. Изговорът на Джими, също като този на Флик, даваше смесени послания. Според Страйк кокни акцентът беше насложен – в неговия случай по-успешно – върху загатнато провинциално звучене.

– И тъй, олимпийската вършачка влиза в Източен Лондон!

Блестящите му очи обходиха вече изпълнената с внимание аудитория.

– Събаря къщи, гази велосипедисти, завзема земя, която е наша или поне беше. Чухте от Лилиан какво причиняват на хабитати на животни и насекоми. Аз съм тук да говоря за натрапничеството им в човешките общности. Заливат с бетон общите ни площи и защо? Да не би за да строят общинските жилища и болници, от които се нуждаем? Не, разбира се. Не, получаваме нови стадиони, струващи милиарди, витрини на капиталистическата система, дами и господа. От нас се иска да прославяме елитизма, докато отвъд бариерите свободите на обикновените хора са ограничавани и премахвани. Казват ни, че трябвало да посрещнем с ликуване олимпиадата и всички десни медии преливат от възторг за нея. Фетишизират националния флаг, надъхват средната класа към необуздано патриотарство! Елате и се кланяйте на златните ни медалисти – лъскаво злато за всеки, дето се е промъкнал през тестовете с грамадни подкупи и чашка чужда пикня!

Разнесе се одобрителен шум. Неколцина заръкопляскаха.

– От нас се очаква да се вълнуваме за момчета и момичета от частни училища, които са упражнявали спорт, докато ние, останалите, останахме без игрища, защото ги продадоха за пари! Подлизурството би трябвало да е националният ни олимпийски спорт! Възвеличаваме хора, в които са инвестирани милиони, защото можели да карат велосипед, когато те са се продали да прикриват като смокинови листа насилието срещу планетата! Укриващи данъци мръсници, дето се редят на опашка да отбележат името си на бариерите – същите онези бариери, дето не допускат трудещите се хора до собствената им земя!