Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Като си припомни, че трябва да става рано за задача, за която му се плащаше, се изправи. Преди да излезе от офиса, пъхна хартийката с отпечатъците от почерка на Били и адреса на Фарадей в портфейла си.

Лондон, неотдавна епицентър на празненствата по случай Диамантения юбилей на кралицата, се подготвяше за домакинство на олимпийските игри. Националният флаг и логото „Лондон 2012 г.“ бяха навред – по значки, знаменца, магнити, ключодържатели, чаши и чадъри – и артикули, свързани с олимпиадата, затрупваха буквално всяка витрина на магазин. По мнението на Страйк логото приличаше на безразборно нахвърляни парчета флуоресцентно стъкло и също толкова не харесваше официалните талисмани, които му напомняха кътници циклопи.

В атмосферата на столицата цареше възбуда и нервност, породена без съмнение от вечния британски страх, че нацията може да се изложи и да стане за смях. Оплаквания за невъзможността човек да се сдобие с билети за олимпиадата бяха станали доминираща тема в разговорите, като неуспелите кандидати оплюваха лотарията, дето би трябвало да предостави равен шанс на всички да гледат проявите на живо. Страйк се бе надявал да види някои боксови мачове, но не бе успял да си намери билети и при все това се изсмя с глас на предложението на стария си приятел от училище Ник да иде с него на състезание по конен спорт, което съпругата му Илза на драго сърце щяла да пропусне.

Харли Стрийт, където Страйк трябваше да прекара петъка, за да проведе наблюдение над козметичен хирург, бе останала недокосната от олимпийската треска. Величествените викториански фасади все така демонстрираха неумолими лица пред света без разни ми ти лигавщини с лого и флагове.

Страйк беше облякъл най-хубавия си италиански костюм за целта и зае позиция в един вход в отсрещна сграда, като се преструваше, че говори по телефона, а всъщност наблюдаваше входа към скъпия кабинет за консултации на двама съдружници, единият – клиент на Страйк.

„Докторът шмекер“, както Страйк бе кръстил обекта си, не даваше признаци за нещо нередно и оправдаваше прякора си. Може би бе прекратил неетичното си поведение, подплашен от обвиненията на съдружника си, който бе разбрал, че Шмекера е извършил две уголемявания на бюст, без да ги прекара през официалния регистър. Заподозрял най-лошото, старшият партньор се бе обърнал към Страйк за помощ.

– Оправданията му бяха неубедителни, пълни с пробиви – сподели белокосият хирург, овладян, но изпълнен с мрачни предчувствия. – Той е и винаги е бил... женкар. Проверих интернет историята му и открих уебсайт, където млади жени набират средства за козметични корекции в замяна на снимки, неоставящи нищо на въображението. Боя се... и аз не знам точно от какво... но се опасявам, че има споразумение с тези жени, което... не включва парично заплащане. На две от по-младите бе предложил да се обадят на номер, който не разпознах, но намеква, че може да се уреди операция при „специална договорка“.

До този момент Страйк не беше засякъл срещи на Шмекера с жени извън обичайното му работно време. Прекарваше понеделниците и петъците в кабинета за консултации на Харли Стрийт, а средата на седмицата – в частната болница, където оперираше. Когато Страйк го бе следил извън работното му място, правеше кратки разходки да си купи шоколад, към който явно беше пристрастен. Всяка вечер пътуваше с бентлито си до дома при жена си и децата си в Джерардс Крос, следен от Страйк в неговото старо синьо беемве.

Тази вечер и двамата хирурзи щяха да присъстват на вечеря в Кралския колеж на хирурзите със съпругите си, така че Страйк остави беемвето си в скъпия му гараж. Часовете се нижеха мудно и Страйк беше загрижен основно да мести тежестта от протезата на здравия си крак през равни интервали, като се облягаше по парапети, броячи за паркиране и входове. Постоянно се нижеха клиентки, които звъняха на вратата на Шмекера и бяха пускани една по една. Без изключение бяха жени, повечето издокарани и добре поддържани. В пет часа мобилният телефон на Страйк завибрира във вътрешния джоб на сакото му. Видя на него съобщение от клиента си.

Може да се оттегляте, тръгвам с него за Дорчестър.

С някакво перверзно упорство Страйк остана и видя как съдружниците напуснаха сградата петнайсет минути по-късно. Клиентът му бе висок и белокос мъж; Шмекера беше с маслинен тен и лъскава черна коса. И двамата бяха облечени в костюми с жилетки. Качиха се на такси и отпътуваха. Страйк се прозя, протегна се и заобмисля да се прибира и евентуално да си вземе храна за къщи.