Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Почти против волята си извади портфейла си и измъкна от него смачканото листче, на което бе успял да разчете името на улицата на Били.

През целия ден в дъното на съзнанието му се бе мотала мисълта да издири Били на Чарлмонт Роуд, ако Шмекера си тръгне по-рано от работа, но беше уморен и кракът го наболяваше. Ако Лорелай знаеше, че се е освободил тази вечер, щеше да очаква Страйк да се отбие при нея. От друга страна, утре отиваха на партито на Робин и бездруго след него щеше да му е трудно да се откачи. Никога не бе прекарвал две нощи подред в апартамента на Лорелай дори когато бе изниквала възможност. Обичаше да поставя граници на правата й върху неговото време.

Сякаш с надежда да бъде разубеден от метеорологията, той погледна към ясното юнско небе и въздъхна. Вечерта бе ведра и прекрасна, а агенцията толкова претрупана с работа, че надали скоро щеше да му се удаде да отдели няколко часа. Ако искаше да посети Чарлмонт Роуд, трябваше да е днес.

„Разбирам ужаса ти от публични сбирки

и от стълкновенията, които често ги съпътстват.“

Тъй като пътуването му съвпадна с пиковия час, на Страйк му отне повече от час да се придвижи от Харли Стрийт до Ист Хам. Когато откри Чарлмонт Роуд, пострадалият крак вече го болеше и при вида на дългата улица започна да съжалява, че не е от хората, дето просто биха отписали Били като умопобъркан.

Редовите къщи бяха разнообразни по облик: някои от голи тухли, други боядисани или облицовани с трошен камък. От прозорците висяха национални знамена – още едно доказателство за олимпийската треска или пък реликви от кралския юбилей. Малките дворове пред къщите бяха превърнати в спретнати градини или в импровизирани сметища – според предпочитанията. На едно място край пътя лежеше мръсен стар матрак, оставен кой каквото иска да прави с него.

Първият поглед към дома на Джеймс Фарадей не даде надежди на Страйк, че е стигнал края на вървенето си, защото бе една от най-добре поддържаните къщи на улицата. На входа бе добавена малка веранда с цветно стъкло, през прозорците се виждаха прибрани с панделки дантелени завеси, месинговата пощенска кутия блестеше на слънцето. Страйк натисна звънеца и зачака.

Не след дълго вратата бе отворена от забързана жена и навън хукна сребристосива котка, която явно бе дебнала първата възможност да изскочи на свобода. Неприветливото изражение на жената не се връзваше с надписа на домакинската й престилка „Любовта това е...“, последван от рисунка – част от популярната поредица комикси. От къщата долетя силен мирис на готвещо се месо.

– Здравейте – каза Страйк и преглътна слюнка при аромата. – Не знам дали можете да ми помогнете. Опитвам се да открия Били.

– Сбъркали сте адреса. Тук няма Били.

Тя понечи да затвори вратата.

– Той каза, че е отседнал при Джими – изрече Страйк пред стесняващия се отвор.

– И Джими нямаме тук.

– Прощавайте, мислех, че мъж на име Джеймс...

– Никой не го нарича Джими. Сбъркали сте къщата.

И тя хлопна вратата.

Страйк и сребристата котка си размениха погледи. Нейният беше надменен, преди да се настани на килимчето пред вратата и да се залови да си чисти козината с вид, че напълно е изхвърлила Страйк от мислите си.

Страйк се върна на тротоара, където запали цигара и се огледа в двете посоки на улицата. По грубата му преценка на Чарлмонт Роуд имаше към двеста къщи. Колко дълго би му отнело да потропа на всяка врата? Повече, отколкото това, с което разполагаше тази вечер, бе тъжният отговор и повече време, отколкото щеше да има в близко бъдеще. Продължи напред изнервен и с нарастваща болка, надзърташе през прозорци, оглеждаше минувачи за някого с подобна външност на човека от предишния ден. На два пъти попита хора, влизащи или излизащи в къщите си, дали не познаваха Джими и Били, чийто адрес твърдеше, че е изгубил. И двата пъти отговорът бе отрицателен.

Страйк продължи напред, като се опитваше да не куца.

Накрая видя група къщи, изкупени и превърнати в апартаменти. Входните им врати бяха една до друга, а предните дворчета бяха бетонирани.

Страйк забави ход. Скъсан наполовина лист А4 беше забоден на една от най-олющените от боята си врати. Слабо, но познато бодване на интерес, който не би окачествил чак като „предчувствие“, отведе Страйк до вратата.

Надрасканото съобщение гласеше:

Събранието за 19:30 се премести от пъба в Общинския център „Уел“ на Викъридж Лейн – в края на улицата завий наляво.