Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Пчели жужаха около розите в църковния двор, докато Робин се чудеше за хиляден път къде щеше да е сега, ако Матю не се беше одраскал на корал. Повечето от вече прекратените й сеанси по психотерапия бяха изпълнени с нуждата да говори за съмненията, които я бяха преследвали още откакто се съгласи да остане омъжена.

В последвалите месеци и особено когато с Матю се разбираха сносно, й изглеждаше, че е постъпила правилно, като е позволила справедлив пробен срок на брака им, но никога не забравяше да мисли за него като за изпитателен срок и това само по себе си понякога водеше до безсънни нощи, до упреци към себе си, че е претърпяла жалък провал да се изтръгне на свобода след оздравяването на Матю.

Никога не обясни на Страйк какво се беше случило, защо се бе съгласила да се опита да поддържа брака си. Може би тъкмо заради това приятелството им бе станало толкова хладно и дистанцирано. Когато се върна от сватбеното си пътешествие, завари Страйк променен към нея. Даде си сметка, че вероятно и тя бе променена към него заради онова, което чу по линията при отчаяното си телефониране от бара на Малдивите.

– Е, значи реши да се задържиш – подхвърли той намръщено след поглед към венчалната халка на пръста й.

Тонът му я бе уязвил, както и фактът, че никога не я попита защо полага усилия, никога не зададе въпрос за семейния й живот от този момент нататък, не направи и най-бегъл намек за прегръдката им на стълбите.

Дали защото Страйк специално подреждаше нещата така, не бяха работили заедно по случай след този с Шакълуелския изкормвач. В подражание на по-старшия си съдружник Робин се отдръпна в хладен професионализъм.

Но понякога се притесняваше, че той вече не я цени като някога, след като се бе показала конвенционална и страхливка. Преди няколко месеца бяха провели неловък разговор, в който той й предложи да си вземе отпуск и попита дали се чувства напълно възстановена след нападението с нож. Тя го прие като презрително заключение, че не е достатъчно смела, и се уплаши, че отново ще бъде изтикана в периферията, ще изгуби единствената част от живота си, която в момента й носеше удовлетворение. Затова настоя, че се чувства съвсем добре, и удвои професионалните си усилия.

Оставеният без звук телефон в чантата й завибрира. Робин го извади и погледна да види кой й звъни. Страйк. Забеляза също, че се бе обаждал и по-рано, докато тя ликуващо се бе сбогувала с клиниката „Вилиърс Тръст“.

– Здравей – каза му. – Предишния път съм пропуснала обаждането ти, прощавай.

– Не е проблем. Местенето добре ли мина?

– Напълно – отвърна тя.

– Само исках да ти кажа, че наех нов служител. Казва се Сам Баркли.

– Чудесно – отвърна Робин, докато наблюдаваше муха да пълзи по розовите венчелистчета на роза. – Къде е бил преди това?

– В армията.

– Във военната полиция ли?

– Ъъ... не точно.

Докато той й разправяше историята на Сам Баркли, тя усети, че неволно се усмихва.

– Значи взе на работа пушещ трева бояджия?

– Тревата я диша с електронна цигара – поправи я Страйк. – Минал е на по-здравословен навик. Имат бебе.

– Е, той изглежда... интересен.

Тя почака, но Страйк не заговори.

– До събота вечер тогава – каза му.

Робин се бе почувствала длъжна да покани Страйк на партито, което устройваха с Матю за новия си дом, тъй като бе дала покана на най-редовния им и надежден служител Анди Хъчинс и би изглеждало странно да изключи Страйк. Изненада се, когато той прие.

– Да, тогава ще се видим.

– Лорелай ще дойде ли? – попита Робин, като се постара да прозвучи небрежно, но не беше сигурна дали е успяла.

Насреща, в централен Лондон, Страйк си помисли, че долавя иронична нотка във въпроса, сякаш тя го предизвикваше да признае, че приятелката му има нелепо име. Навремето би я подкачил да я попита какъв й е проблемът с името „Лорелай“, би му харесал спарингът с нея, но сега това бе опасна територия.

– Да, ще дойде. Поканата беше за двама...

– Разбира се – побърза да каже Робин. – Добре, дотогава...

– Почакай – спря я Страйк.

Беше сам в офиса, тъй като бе отпратил Дениз по-рано. Секретарката не беше искала да си тръгне, плащаше й се на час все пак, но когато Страйк я увери, че ще си получи парите за пълен работен ден, тя си събра нещата, като не спираше да говори през това време.

– Днес следобед се случи нещо странно – каза Страйк.

Робин слушаше напрегнато и без да прекъсва живия разказ на Страйк за краткото посещение на Били. В края му беше забравила да се тревожи, че Страйк е хладен с нея. Всъщност той звучеше като Страйк отпреди година.