Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Е, дойдох днес само да ви съобщя, че напускам курса – каза Робин, като игнорира последния коментар. – Както споменах, намирам когнитивната поведенческа терапия полезна и ще продължа с упражненията.

Терапевтката очевидно негодуваше, че Робин отказва дори да изседи пълния час, но Робин си беше платила за целия сеанс, тъй че се почувства свободна да си тръгне и да се възползва от един час подарено време, както го приемаше. Намираше, че има оправдание да не забърза към къщи, та отново да се залови да разопакова, а да си купи фунийка сладолед и да му се наслади, докато се скиташе по слънчевите улици на новия си район.

Гонеше собствената си веселост като пеперуда, защото се боеше, че може да й избяга, и зави по тиха улица, като направи усилие да се съсредоточи да възприеме непознатата обстановка. Та нали бе толкова доволна да напусне стария им апартамент в Уест Ийлинг с многото му лоши спомени. По време на процеса на Шакълуелския изкормвач бе станало ясно, че той бе следил и наблюдавал Робин много по-дълго време, отколкото тя беше подозирала. От полицията й казаха дори, че според тях той се бе навъртал около Хейстингс Роуд и се бе крил зад паркирани коли на метри от входната й врата.

Но колкото и отчаяно да желаеше да се махне, с Матю им бе отнело единайсет месеца да си намерят ново жилище. Главният проблем беше, че Матю настояваше „да се изкачи нагоре в йерархията на недвижима собственост“, след като имаше по-добре платена нова работа и бе получил наследство от покойната си майка. Родителите на Робин също бяха изразили готовност да им помогнат предвид ужасните асоциации в стария апартамент, но Лондон беше кошмарно скъп. На три пъти Матю бе хвърлял око на апартаменти, които, реално погледнато, бяха далеч над възможностите им. И трите пъти Робин би могла да му каже, че тези жилища биха се продали за хиляди лири повече от онова, което те можеха да предложат.

– Пълен абсурд! – все повтаряше той. – Не струва толкова!

– Струва колкото хората са готови да платят – отвръщаше Робин, смаяна, че той като счетоводител не схващаше оперирането на пазарните сили. Тя самата бе готова да се премести все едно къде, дори в единична стая, само за да избяга от сянката на убиеца, който продължаваше да я преследва в сънищата й.

Тъкмо когато се канеше да се върне с ускорена крачка към главната улица, погледът й бе привлечен от отвор в тухлена стена с колони от двете му страни с най-странните шпилове отгоре им, които бе виждала.

Представляваха два гигантски черепа от ронещ се камък върху кости, а зад тях се виждаше висока квадратна кула. Когато се приближи да разгледа празните черни очни кухини, Робин си помисли, че такива шпилове биха седели на място пред пиратско имение в някой фентъзи филм. Надзърна през отвора и видя църква и покрити с мъх гробове сред градина, в която с пълна сила цъфтяха рози.

Тя си дояде сладоледа, докато се разхождаше около „Сейнт Никълъс“, странно съчетание на сграда от червени тухли от старата школа и кула от груба каменна зидария. Накрая седна на една нагорещена от слънцето пейка, изпъна болезнения си гръб, пое дълбоко разкошния аромат на затоплени рози и асоциацията веднага я пренесе против волята й към хотелския апартамент в Йоркшър почти преди година, когато букет от кървавочервени рози бе станал свидетел на събитията, развили се, след като заряза Матю на дансинга по време на сватбеното си тържество.

Матю, баща му, леля Сю, родителите на Робин и брат й Стивън се бяха стълпили в младоженския апартамент, където Робин се беше оттеглила, за да избяга от гнева на Матю. Тъкмо преобличаше булчинската си рокля, когато те нахълтаха един след друг, всичките настояващи да узнаят какво става.

Последва истинска какофония. Стивън, пръв осъзнал какво бе направил Матю, като бе изтрил обажданията от Страйк, му се развика. Джефри пиянски настояваше да знае защо изобщо Страйк е бил допуснат да остане за вечерята, след като не бе отговорил утвърдително на поканата. Матю крещеше на всички им да се махат, че това е между него и Робин, а леля Сю повтаряше отново и отново:

– Никога не бях виждала булка да хукне насред първия си брачен танц. Никога. Ама никога!

Когато на Линда най-после й се изясни какво беше направил Матю, тя също го нападна с упреци. Джефри скочи в защита на сина си и настоя Линда да му обясни защо иска дъщеря й да работи отново при човека, допуснал тя да бъде намушкана с нож. Цъфна и Мартин, много пиян, и взе да налита да бие Матю по неизвестни за никого причини, а Робин се заключи в банята, където повърна най-изненадващо, тъй като не бе хапнала почти нищо през целия ден.