Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Трябва да взема онази папка с досието от Анди, после ще позвъня на човека във Финсбъри Парк да проверя ще разговаря ли с нас. О... Ник и Илза поръчаха да те питам ще дойдеш ли довечера на къри, поръчано за вкъщи.

Робин бе отстъпила пред комбинираното настояване на Ник, Илза и Страйк, че е нежелателно да иде да живее в супертясна стая с напълно непознати хора непосредствено след като бе държана като заложник под дулото на револвер. След три дни щеше да се премести в стая в апартамент в Ърлс Корт, който щеше да дели с гей актьор, приятел на Илза, чийто бивш партньор се беше изнесъл. Изискванията на новия й съквартирант бяха чистота, здрав разсъдък и търпимост към късните му часове на прибиране.

– Ами добре, чудесно – отвърна Страйк. – Първо трябва да се отбия в службата. Баркли смята, че този път е приклещил здраво Шмекера. Влязъл в хотел и излязъл от него заедно с поредната тийнейджърка.

– Идеално – каза Робин. – Естествено, нямах предвид идеално, това е...

– Отвсякъде си е идеално – отсече Страйк под плющящия наоколо им дъжд. – Още един доволен клиент. Салдото ни в банката по изключение изглежда много здравословно. Може да ти вдигна малко заплатата.

Разделиха се с помахване, като всеки прикри от другия леката усмивка, когато тръгнаха по пътя си доволни, че само след няколко часа отново ще се видят на къри и бира у Ник и Илза. Но скоро тази мисъл у Робин бе изместена от въпросите, нуждаещи се от отговори от страна на човека от Финсбъри Парк.

С наведена глава, за да се запази от дъжда, изобщо не й хрумна да отдели внимание на великолепната сграда, покрай която минаваше, с прозорци, гледащи към реката, и гравирани два лебеда на входните й врати.

По причини не изцяло свързани със сложността на сюжета „Смъртоносно бяло“ е една от най-мъчните книги, писани от мен, но също така една от любимите ми. Наистина нямаше как да я направя без помощта на следните хора.

Дейвид Шели, моят прекрасен редактор, ми даде всичкото време, което ми бе нужно, за да направя романа точно какъвто го исках. Без неговото разбиране, търпение и умение „Смъртоносно бяло“ можеше изобщо да не съществува.

Съпругът ми Нийл прочете ръкописа, докато още го пишех. Съветите му бяха безценни и той ми оказа подкрепа по всевъзможни начини, но мисля, че съм му най-благодарна за факта, дето никога не попита откъде накъде съм решила да пиша голям и сложен роман, докато в същото време работя по пиеса и два киносценария. Мисля, че той знае защо, но не са много хората, които биха устояли на изкушението.

Господин Галбрайт все още не може да повярва на късмета си да има фантастичен агент, който в същото време е и скъп приятел. Благодаря ти, Другия Нийл (Блеър).

Много хора ми помогнаха в проучването на различните локации, посещавани от Страйк и Робин в рамките на сюжета, и щедро ми позволиха да се възползвам от техния опит и знания. Моите най-дълбоки благодарности към:

Саймън Бери и Стивън Фрай, които ме заведоха на дълъг и паметен обяд в „Пратс“ и ми позволиха да надникна в книгата им за залози; на члена на парламента Джес Филипс, която бе невероятно отзивчива, разведе ме из Камарата на представителите и Портикулис Хаус и заедно със Софи Франсис-Кансфийлд, Дейвид Дойг и Иън Стивънс отговори на безбройните ми въпроси за живота в Уестминстър; баронеса Джоана Шийлдс, която бе толкова мила и щедра с времето си, разходи ме из министерството на културата и спорта, отговори на всичките ми въпроси и ми даде възможност да посетя Ланкастър Хаус; Ракел Блак, която ми помогна невероятно много, особено като правеше снимки, когато моята батерия свърши; Иън Чапман и Джеймс Йорк, които ми организираха фантастична обиколка на Ланкастър Хаус; Брайън Спанър за целодневния излет до Хорс Айл.

Бих била заникъде без моите екипи за подкрепа у дома и в службата. Затова изказвам огромна благодарност на Ди Брукс, Дани Камерън, Анджела Милн, Рос Милн и Кайса Тиенсу за упоритата им работа и добро чувство за хумор. Оценявам високо и двете.

След като от шестнайсет години сме заедно, Фиона Шапкот много добре знае колко много означава за мен. Благодаря ти, Фи, за всичко, което правиш.

Приятелят ми Дейвид Гудуин беше неизчерпаем извор на вдъхновение и тази книга нямаше да е каквато е без него.

Благодаря на Марк Хъчинсън, Ребека Солт и Ники Стоунхил, задето държахте фронта през тази година, особено в тази му част, където трябваше да крепите мен.