Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– И тъй – подхвана Изи, след като отново пое дълбоко дъх, – както чух аз от едно момиче, което било там... не искам да кажа кое – добави тя малко оправдателно към Страйк и Робин. – Случи се отдавна и тя беше травматизирана от цялата история. Та Фреди и приятелите му нахълтали у вас и те събудили, Били. Доста голяма тълпа били, а Джими свил на всеки по джойнт, преди да си тръгнат. Ти си бил гладен и Джими... или може би... – тя потрепна – ...може би Фреди, не знам... решил, че ще е забавно да изронят малко от онова, което пушели, и да го сложат в йогурта ти.

Робин си представи приятелите на Фреди, някои от които вероятно се бяха наслаждавали на екзотиката да седят в къщичката на черноработник с местен младеж, продаващ им трева, но други като момичето, разправило историята на Изи, се бяха чувствали неловко заради ставащото, само че от боязън пред агресивните младежи не се бяха намесили. На петгодишния Били всички те му се бяха сторили възрастни, но сега Робин знаеше, че са били на деветнайсет до двайсет и една години.

– Да – промълви Били, – знам, че ми бяха дали нещо.

– После Джими пожелал да ги придружи нагоре по хълма. Чух, че бил харесал едно от момичетата – с благовъзпитан тон отбеляза Изи. – Само че ти не си се чувствал много добре, след като си изял онзи йогурт. Не можел да те остави сам в това състояние и те повел с другите. Натоварили сте се всички в ленд роувъра и сте се качили на Драконовия хълм.

– Но... не, не беше така – обади се Били. Тревожното изражение се бе върнало на лицето му. – Къде е момиченцето? Тя вече беше там. Беше с нас в колата. Помня как я изведоха, когато стигнахме хълма. Тя плачеше за майка си.

– Не е било момиче – промълви Изи. – Просто Фреди е проявил странно чувство за хумор...

– Беше момиче – настоя Били. – Наричаха я с момичешко име, помня.

– Да – нещастно отрони Изи. – Рафаела.

– Точно така! – възкликна Били на висок глас и няколко души в ресторанта обърнаха глави към тях. – Точно така! – повтори той шепнешком с разширени очи. – Рафаела, така я наричаха...

– Не е било момиче, Били... Бил е моят малък... моят малък...

Изи отново притисна салфетката към очите си.

– Много съжалявам... Бил е малкият ми брат Рафаел. Фреди и приятелите му трябвало да го гледат, докато татко не бил у дома. Раф беше ужасно сладък като дете. Според мен той също е бил събуден от тях и момичетата не са пожелали да го оставят, така че са го повели. Фреди не искал. Готов бил да зареже Раф самичък, но момичетата обещали те да се грижат за него. Когато стигнали горе обаче, Фреди вече бил страшно пиян и напушен, а Раф не спирал да плаче и Фреди се ядосал. Казал, че разваля всичко и тогава...

– Взе да го души – проговори Били с изражение на паника. – Истинско беше, той го уби...

– Не, не, не го е убил! – увери го Изи разстроена. – Били, знаеш, че не го е убил... Няма как да не помниш Раф, той идваше у нас всяко лято, жив си е!

– Фреди е сключил длани около врата на Рафаел – поясни Страйк – и е стискал, докато малкият е изгубил съзнание и в същия момент е изпуснал урина. Припаднал е, но не е умрял.

Лявата ръка на Били бе сграбчила с все сила дясната.

– Аз го видях.

– Да, видял си – каза Страйк – и предвид всички обстоятелства се оказа много добър свидетел.

Пристигна келнерката с храната им. След като на всички беше сервирано – на Страйк стек и пържени картофи, на двете жени салата с киноа, а на Били супа, която като че бе единственото в менюто, почувствал увереност да поръча, – Изи продължи историята си.

– Раф ми разправи какво се е случило, когато се върнах от ваканцията. Беше толкова малък и разстроен. Повдигнах въпроса пред татко, но той не щеше и да чуе. Махна с ръка и ме отпрати. Каза, че Рафаел вечно мрънкал и се оплаквал... Като погледна в ретроспекция – обърна се тя към Страйк и Робин, а очите й отново се напълниха със сълзи, – разбирам колко много омраза е изстрадал Раф при подобни случаи...

– Да, адвокатите на Рафаел вероятно ще се опитат да тръгнат точно по тази линия на защита – заяви Страйк, нападнал с апетит стека си, – но си остава фактът, Изи, че Рафаел не е осъществил желанието си да види баща си мъртъв, преди да зърне картината на Стъбс, висяща на горния етаж.

– Стъбс под въпрос – уточни Изи, като измъкна кърпичка от ръкава си и си издуха носа. – Хенри Дръмънд смята, че е копие. Експертът от „Кристис“ е обнадежден, но един любител на Стъбс от Щатите ще пристигне да я инспектира и той твърди, че не отговаряла на бележките, направени от Стъбс за изгубената картина... Честно казано – поклати глава тя, – изобщо не ме е грижа. Като си помисля до какво доведе само, какво причини на семейството ни... Все ми е едно, ако ще и на боклука да иде. Има по-важни неща от парите – продума Изи задавено.