Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Страйк имаше извинение да не отговори, тъй като устата му беше пълна, но се почуди дали на Изи й бе хрумнало, че крехкият човек до нея живее в тесен апартамент с две стаи в Ист Хам с брат си и че реално погледнато на Били се дължаха пари от продажбата на последната бесилка. Може би, щом Стъбс веднъж бъдеше продаден, семейство Чизъл можеха да обмислят уреждането на този си дълг.

Били ядеше супата си като в транс с разфокусиран поглед. На Робин състоянието му на дълбок размисъл й се стори умиротворено, дори щастливо.

– Значи явно съм се объркал, а? – попита най-сетне той. Вече говореше със самочувствието на човек, намерил твърда почва в реалността. – Видял съм да заравят кон, а съм го помислил за детето. Заблудил съм се, това е.

– Мисля, че има нещо повече тук – посочи Страйк. – Знаел си, че човекът, който е душил детето, е същият, заровил коня в долчинката заедно с баща ти. Рядко си виждал Фреди, след като е бил толкова по-голям от теб, затова не си бил съвсем наясно кой е. Но мисля, че си блокирал знанието си за коня и как е умрял. Съчетал си два акта на жестокост, извършени от един и същ човек.

– Какво се е случило с коня? – с известна тревожност попита Били.

– Не помниш ли Петнистата? – попита Изи.

Удивен Били остави лъжицата си и вдигна длан хоризонтално на приблизително метър от земята.

– Ей толкова висока, да... пасеше по ливадата за крикет, нали?

– Беше много стара миниатюрна петниста кобила – обясни Изи на Страйк и Робин. – Последното от животните на Дрънкалото. Дрънкалото имаше ужасен, кичозен вкус дори за коне.

(... никой не й е обърнал внимание. Знаеш ли защо? Защото са тъпи надменни сноби ...)

– И все пак Петнистата беше много сладка – призна Изи. – Ако си в градината, следваше те навсякъде като куче. Не вярвам Фреди да го е направил нарочно, но... – изрече тя унило. – О, вече не знам какво да вярвам. Нямам представа какво си е мислил, той винаги е имал ужасен нрав. Нещо го беше ядосало. Татко беше излязъл, той грабна пушката му от шкафа за оръжия, качи се на покрива и взе да гърми по птици, а после... След това ми каза, че нямал намерение да улучи Петнистата, но вероятно се е целел близо до нея, за да я убие, нали така?

Точно в нея се е целел – помисли си Страйк. – Човек не пуска два куршума в главата на животно от това разстояние, ако не се е прицелил в него.

– Тогава изпадна в паника – продължи Изи. – Взе Джако... исках да кажа баща ти – обърна се тя към Били, – за да му помогне да заровят трупа. Когато татко се прибра, Фреди му разказа измислена история как Петнистата рухнала на земята и той повикал ветеринаря да я застреля. Естествено, тази версия не издържа и две минути. Татко беше бесен, като узна истината. Не търпеше жестокост към животни. Аз бях с разбито сърце – призна Изи. Обичах Петнистата.

– Случайно не си ли забила кръст в земята, където е била заровена, Изи? – попита Робин с увиснала във въздуха вилица.

– Откъде знаеш това, за бога? – смая се Изи и от очите й отново закапаха сълзи и тя посегна към кърпичката си.

Проливният дъжд продължаваше, когато Страйк и Робин излязоха заедно от ресторанта и тръгнаха по Челси Ембанкмънт към Албърт Бридж. Тъмносивата Темза течеше неспирно напред и повърхността й оставаше напълно ненарушена от сгъстяващите се струи дъжд, които заплашваха да изгасят цигарата на Страйк и измокриха няколко изтръгнали се кичура изпод качулката на Робин.

– Ето ти ги нӚ висшите класи – подхвърли Страйк. – Децата си може да душат, но конете не бива да се пипат.

– Не си докрай справедлив – упрекна го Робин. – Изи е на мнение, че с Рафаел са се отнасяли отвратително.

– Нищо не е в сравнение с онова, което го чака в „Дартмур“ – рече Страйк безразлично. – Жалостта ми знае граници.

– Да – кимна Робин, – даде го ясно да се разбере.

Обувките им шляпаха върху лъщящия от влага тротоар.

– Напредваш ли с когнитивно-бихевиоралната терапия? – поинтересува се Страйк. – Правиш ли си упражненията?

– Най-прилежно – отвърна Робин.

– Не гледай лековато на това, говоря сериозно...

– И аз съм сериозна – отговори Робин спокойно. – Правя каквото е нужно. Не съм имала и едничка паническа атака от седмици. А твоят крак как е?

– Подобрява се. Правя си разтяганията, пазя диета.

– Току-що изяде половин картофена нива и по-голямата част от крава.

– Това е последното хранене, което ще запиша на сметката на Чизъл – посочи Страйк. – Исках да получа максимума. Какви са ти плановете за следобеда?