Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Тя пое дълбоко дъх.

– Кинвара е нахълтала в офиса на Дела Уин миналото лято и й се оплакала как някой й казал, че никога не е била обичана, че е била използвана като част от игра.

Трябваше да говори бавно. Да не забързва темпото. Всяка секунда бе от значение, всяка секунда, в която държеше Рафаел заслушан в думите й, щеше да е секунда, в която някой можеше да й се притече на помощ.

– Дела приела, че тя говори за баща ти, но ние проверихме и Дела не си спомня тя да е споменала името му. Според нас си съблазнил Кинвара като акт на отмъщение към баща си, поддържал си връзката в продължение на няколко месеца, но после тя станала обсебваща и ти си я зарязал.

– Голи предположения – изрече рязко Рафаел – и съответно пълни глупости. Какво още?

– Защо Кинвара е отишла в града тъкмо в деня, когато са щели да умъртвят любимата й кобила?

– Вероятно не е можела да понесе да гледа как ще я застрелят. Може би от шока сама не си е признавала колко болно е животното.

– Или – каза Робин – е имала подозрения какви ги вършите двамата с Франческа в галерията на Дръмънд.

– Няма доказателства. Нататък.

– Била в тежка криза, когато се върнала в Оксфордшър. Нападнала баща ти и била хоспитализирана.

– Още е скърбяла за мъртвороденото си дете, била е извънредно привързана към конете си, страдала е от обща депресия – опонира Рафаел. – Изи и Физи ще се борят коя първа да застане на свидетелската скамейка и ще обяснят колко е била нестабилна психически. Какво друго?

– Теган ни каза как един ден Кинвара отново била маниакално щастлива и излъгала, когато била попитана защо. Отвърнала, че баща ти се е съгласил да пусне другата кобила за разплод с Тотилас. Според нас истинската причина е била, че си възобновил връзката си с нея, а моментът съвсем не е бил избран случайно. Тъкмо си бил откарал последната партида картини в галерията „Дръмънд“ за оценка.

Лицето на Рафаел внезапно увисна, сякаш временно напуснато от живец. Револверът потрепна в дланта му и косъмчетата по ръцете на Робин щръкнаха, като че по тях бе пробягъл полъх на вятър. Тя почака Рафаел да заговори, но той не го стори. След минута тя продължи.

– Предполагаме, че когато си товарил картините за оценка, за пръв път си погледнал отблизо „Скърбяща кобила“ и си осъзнал, че може да е на Стъбс. Решил си да я подмениш с друга картина на кобила и жребче за оценката.

– Доказателства?

– Хенри Дръмънд видя снимката, която направих на „Скърбяща кобила“ върху леглото в спалнята за гости. Готов е да свидетелства, че тя не е била сред картините, които е оценил за баща ти. Творбата, оценена от него между пет и осем хиляди долара, е от Джон Фредерик Херинг и показва черно-бяла кобила и жребче. Дръмънд е готов също така да свидетелства, че имаш достатъчни познания за живописта, за да си забелязал, че „Скърбяща кобила“ може да е произведение на Стъбс.

Лицето на Рафаел бе изгубило вида си на маска. Сега почти черните му ириси трепкаха и се местеха от едната страна към другата, сякаш четеше текст, видим единствено за него.

– Може случайно да съм занесъл Фредерик Херинг вместо...

През няколко улици прозвуча полицейска сирена. Рафаел извърна глава, сирената ви няколко секунди, после също тъй внезапно, както се бе появила, секна.

Той отново се завъртя с лице към Робин. Вече не изглеждаше прекалено разтревожен от сирената след млъкването й. То се знае, мислеше, че Матю е бил на телефона, когато я сграбчи.

– Да – каза той, като се върна към нишката на мисълта си. – Точно това ще кажа. Отнесъл съм по погрешка шареночерната кобила за оценка, никога не съм виждал „Скърбяща кобила“, не съм имал идея, че е на Стъбс.

– Няма как да си отнесъл картината с шареночерната по погрешка – посочи тихо Робин. – Тя никога не е била в Чизъл Хаус и семейството е готово да го потвърди.

– Семейството не забелязва онова, което е под носа им – отсече Рафаел. – Картина на Стъбс е висяла във влажна спалня за гости повече от двайсет години и никой не й е обърнал внимание. Знаеш ли защо? Защото са тъпи надменни сноби. „Скърбяща кобила“ е била на Дрънкалото. Наследила я е от алкохолизиран смахнат ирландски баронет, който й е бил съпруг преди дядо ми. Тя не е имала представа за стойността й. Запазила я е, защото е на конска тема, а тя е обичала коне. Когато първият й съпруг починал, скокнала до Англия и извъртяла същия номер, станала скъпоплатена частна болногледачка на дядо ми, а после още по-скъпа негова съпруга. Умряла, без да остави завещание, и всичките й боклуци – а те били основно боклуци – били абсорбирани в имуществото на фамилията Чизъл. Картината на Фредерик Херинг спокойно би могла да бъде нейна и никой не би я забелязал, тикната в някой мърляв ъгъл на проклетата къща.