Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Но при всяко вдишване към изпразнените й дробове илюзията как наблюдава отстрани се разсейваше. Тя бе тук и сега, на тази мърлява лодка, вдишваше миризма на плесен, пленена бе между дървените й стени, а към нея се взираше зеницата на револвер, както и очите на Рафаел над него.

Страхът й бе като реално материално присъствие в трюма, но трябваше да остане извън нея, отделен, защото не можеше да помогне, а само щеше да й пречи. Нужно бе да остане спокойна и съсредоточена. Реши да не говори. Ако откажеше да запълни тишината, това щеше да й върне част от властта, която й бе отнел. Това бе номерът на психотерапевта: остави паузата да се разгърне, нека по-уязвимият я запълни.

– Много си хладнокръвна – отбеляза Рафаел накрая. – Мислех, че ще изпаднеш в истерия и ще се разкрещиш. Затова се наложи да те ударя. Иначе не бих го направил. Защото, каквото и да си мислиш, аз те харесвам, Вениша.

Тя знаеше, че той се опитва да влезе отново в кожата на мъжа, който я бе привлякъл против волята й в офиса на парламента. Очевидно вярваше, че изпробваната смесица между огорчение и съжаление ще я накара да прости и да омекне при все парещия скалп и натъртените ребра, при все револвера пред лицето й. Тя не каза нищо. Леката му умолителна усмивка изчезна и той изрече рязко:

– Трябва да съм наясно колко знае полицията. Ако все още мога да се измъкна при онова, с което разполагат, тогава, боя се – повдигна револвера съвсем леко и сега той сочеше право към челото на Робин (мина й мисълта за ветеринари и за едничкия чист изстрел, отказан на коня в долчинката), – с теб е свършено. Ще заглуша изстрела с възглавница, а щом се стъмни, ще те изхвърля зад борда. Но ако вече знаят всичко, тогава ще приключа тук, тази вечер, защото никога вече няма да се върна в затвора. Разбираш, че е в твой интерес да си откровена, нали? Само един от нас ще излезе жив от тази лодка.

И когато тя не продума, той изрече свирепо:

– Отговори ми!

– Да – промълви тя. – Разбирам.

– И тъй – заговори тихо той. – Наистина ли в онзи момент беше в Скотланд Ярд?

– Да.

– Кинвара там ли е?

– Да.

– Арестувана?

– Така мисля. В стая за разпити е с адвоката си.

– Защо са я арестували?

– Смятат, че двамата имате интимна връзка. Че зад всичко стоиш ти.

– Кое „всичко“?

– Изнудването – отвърна Робин. – И убийството.

Той приближи револвера, тъй че той вече се притискаше в челото й. Робин усети малката студена окръжност от метал вдълбана в кожата си.

– Звучи ми като врели-некипели. Как така ще имаме интимна връзка? Тя ме мразеше. Не сме оставали насаме и за две минути.

– Оставали сте – посочи Робин. – Баща ти те е поканил в Чизъл Хаус веднага след излизането ти от затвора. Вечерта, когато е бил задържан в Лондон. Двамата с нея сте били сами в къщата. Мислим, че всичко е започнало тогава.

– А доказателство?

– Няма, но мисля, че можеш да съблазниш всяка жена, ако си го наумиш...

– Не прибягвай до ласкателство, няма да подейства. „Мислим, че всичко е започнало тогава.“ Сериозно ли ми го казваш? И само с това ли разполагате?

– Не. Имаше и други признаци, че нещо става.

– Кажи ми признаците. Всичките.

– По-лесно ще ми е да си ги припомня – изговори с твърд глас Робин, – ако не притискаш оръжие в челото ми.

Той отмести револвера, но все така го задържа насочен към лицето й и каза:

– Говори. Бързо.

Една част от Робин искаше да се подчини на желанието на тялото й да се разтвори, да се остави на блажено безсъзнание. Ръцете й бяха изтръпнали, усещаше мускулите си като мек восък. Усещаше мястото, където Рафаел бе притискал револвера към кожата й, студено, окръжност от бял огън – като трето око. Той не беше включил осветлението в лодката. Седяха лице в лице в сгъстяващия се мрак и може би, когато дойдеше мигът да я застреля, тя вече нямаше да го вижда ясно...

Фокусирай се , обади се слаб, но ясен глас през паниката. Фокусирай се. Колкото по-дълго го държиш да говори, повече време ще имат да те открият. Страйк знае, че си подведена.

Внезапно си припомни полицейската кола, движеща се с висока скорост откъм горната част на Бломфийлд Роуд, и се зачуди дали не е обикаляла да търси нея, дали полицията, след като бе наясно, че Рафаел я е подмамил в района, не е изпратила вече хора да ги издирват. Фалшивият адрес беше на известно разстояние от брега на канала и според съобщенията на Рафаел беше достъпен през черната порта. Щеше ли Страйк да се досети, че Рафаел е въоръжен?