Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Сигурно сте проследили обаждането – осведоми се Страйк.

Лейборн взе листовете с телефонни разпечатки, порови се из тях и подаде две маркирани страници на Страйк.

– Ето ви ги. Телефони за еднократна употреба – каза той. – Засякохме три такива номера дотук. Вероятно има и още. Използвани по веднъж и никога повече, непроследими с изключение на единствено обаждане в разпечатките. Очевидно нещата са планирани от месеци. Такъв е използван за връзка с Уин в онази сутрин и още два за обаждания до Кинвара Чизуел при отделни случаи в предишните седмици. Тя твърди, че не си спомняла кой й е звънял, но забележете, че и двата пъти е говорила с въпросния човек повече от час.

– А Уин какво имаше да каже в своя защита? – попита Страйк.

– Затворил се е като стрида – отвърна Лейборн. – Обработваме го, не се тревожете. Има порнозвезди, дето са чукани по по-малко на брой различни начини от Герайнт Уин... прощавай, миличка – ухили се той към Робин, която намери извинението на Лейборн по-обидно от всичко, което бе казал. – Но схващате мисълта ми. Вече очакваме да ни каже всичко. Изчукал е всяка к... така де – запъна се отново той. – Онова, което ме интересува, е колко от това е знаела съпругата. Странна жена.

– В какъв смисъл?

– Ами, струва ми се, че донякъде се възползва от състоянието си – Лейборн направи бегъл жест към очите си. – Трудно е да се повярва, че не е знаела за плановете му.

– И като говорим за хора, дето не са били наясно какво кроят половинките им – намеси се Страйк, – как вървят нещата с приятелката ни Флик?

– О, там имаме добър напредък – отвърна Лейборн. – Родителите й много помагат. И двамата са адвокати и я убеждават да ни сътрудничи. Призна, че е била чистачка на Чизуел, че е откраднала бележката, че е приела разписка за кашона шампанско точно преди Чизуел да й съобщи, че вече не може да си позволи услугите й. Казва, че я оставила в шкаф в кухнята.

– Кой го е доставил?

– Не може да си спомни. Ще го установим. Не бих се учудил да е куриерска служба, ангажирана по друг телефон за еднократна употреба.

– А кредитната карта?

– Това бе друга ваша много ценна находка – призна Лейборн. – Ние не знаехме за изчезнала кредитна карта. Получихме подробностите от банката тази сутрин. В същия ден, когато съквартирантката на Флик е установила, че кредитната й карта я няма, някой е поръчал с нея кашон шампанско и артикули на сума сто лири от „Амазон“, като всичко е трябвало да бъде доставено на адрес в Мейда Вейл. Никой не е приел пратката, така че е върната в склада, откъдето е взета следобеда от човек, представил уведомлението за неполучена доставка. Опитваме се да открием персонала, който може да идентифицира получателя, и очакваме да ни съобщят другата част от поръчката, но аз залагам на хелий, гумена тръбичка и латексови ръкавици. Всичко това е планирано с месеци, няма спор.

– Ами това? – попита Страйк и посочи към фотокопираната бележка с почерка на Чизъл, поставена в полиетиленово пликче. – Тя каза ли ви вече защо я е задигнала?

– Твърди, че като видяла да пише „Бил“, решила, че става дума за брата на гаджето й. Каква ирония – подхвърли Лейборн. – Ако не я беше откраднала, ние нямаше да разплетем нещата така бързо, нали?

Това „ние“ на Робин й прозвуча твърде дръзко, предвид че Страйк беше „разплел нещата“, той беше човекът, проумял смисъла на бележката на Чизъл, докато пътуваха към Лондон от Чизъл Хаус.

– Основната заслуга тук е на Робин – посочи Страйк. – Тя намери самата бележка и тя посочи „Блан дьо блан“ и гранд витара. Аз просто ги сглобих заедно, след като вече бяха пред очите ми.

– Е, ние бяхме на крачка зад вас – подхвърли Лейборн и разсеяно се почеса по корема. – Сигурен съм, че щяхме да го разчетем.

Телефонът на Робин отново завибрира в джоба й: този път някой й звънеше.

– Трябва да приема това обаждане. Къде мога да...

– Ето тук – отвърна Лейборн услужливо и отвори странична врата.

Беше фотокопирно помещение с малък прозорец, закрит с венециански щори. Робин затвори вратата, за да се изолира от разговора на другите, и отговори.

– Здравей, Сара.

– Здравей – отвърна Сара Шадлок.

Изобщо не звучеше като Сара, познавана от Робин близо девет години, самоуверената и агресивна блондинка, у която Робин бе долавяла надежда още в юношеските им години връзката от разстояние на Матю и приятелката им да се разпадне. През всичкото това време, докато вечно се бе кискала на шегите на Матю, докосвала бе ръката му, задавала бе многозначителни въпроси за отношенията на Робин със Страйк, Сара бе ходила с други мъже и накрая се установи на горкия скучен Том с неговата добре платена работа и оплешивяващо теме, който бе поставил диаманти на пръста на Сара и на ушите й, но не бе успял да потуши копнежа й по Матю Кънлиф.