Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Много добра работа свършихте, като разгадахте историята с бесилките – призна Лейборн. – Там изоставахме от вас, а те обясниха страшно много. Това е строго секретно – добави той, като взе кафяв плик от близко бюро и извади от него голяма снимка, – получихме го сутринта от Външното министерство. Както виждате...

Робин, която се приближи да погледне, си пожела с част от себе си да не го беше правила. И какво можеше да се спечели от това да видиш трупа на тийнейджър с изкълвани от лешояди очи, висящ от бесилка на улица, зарината с отломки и боклуци? Краката на момчето бяха боси. Робин се досети, че някой е откраднал маратонките му.

– Камионът с втората бесилка е бил похитен. Правителството така и не е получило доставката, а Чизуел – съответно своето заплащане. Снимката подсказва, че е била използвана от бунтовници за незаконни екзекуции. Това нещастно момче, Самюъл Мурапе, се е оказал на погрешното място в погрешното време. Бил е британски студент, ползвал е година на прекъсване и отишъл да посети семейството си. Не личи много ясно – каза Лейборн, – но погледнете там, точно зад стъпалото му...

– Да, това би могло да е марката с белия кон – потвърди Страйк.

Мобилният телефон на Робин, чийто звук бе изключен, завибрира в джоба й. Тя очакваше важно обаждане, но бе само съобщение от непознат номер.

Знам, че си блокирала телефона ми, но трябва да се видя с теб. Възникна спешна ситуация и ще е от полза и за двама ни да я разрешим. Мат

– Нищо не е – каза Робин на Страйк и върна телефона в джоба си.

Беше третото съобщение, което Матю й оставяше този ден.

Спешна ситуация, друг път.

Вероятно Том бе узнал, че годеницата му и неговият добър приятел спят заедно. Може би Том заплашваше да се обади на Робин или да се отбие в офиса на Денмарк Стрийт, за да провери какво знае тя. Ако за Матю това беше „спешна ситуация“, според Робин, изправена в момента пред безброй много снимки на упоен и задушен министър, той беше в голяма грешка. С усилие тя върна вниманието си към разговора в стаята.

– ...историята с огърлицата – казваше Лейборн на Страйк. – Далеч по-убедителна е от онази, която разправи на нас. Глупостите как искал да я спре да не посегне на себе си.

– Робин бе тази, която го накара да промени историята си, не аз – уточни Страйк.

– Е, браво, добра работа – заяви Лейборн на Робин леко покровителствено. – Видя ми се хлъзгав малък негодник, когато вземах първоначалните му показания. Доста наперен. Че и наскоро излязъл от затвора. Не показваше грам угризения за горката жена, която е прегазил.

– Как напредвате с Франческа, момичето от галерията? – поинтересува се Страйк.

– Успяхме да се свържем с бащата в Шри Ланка и той никак не е доволен. По-точно казано, възпрепятства ни – отвърна Лейборн. – Опитва се да спечели време, та да се барикадира с адвокати. Крайно неудобно е, че цялото семейство е в чужбина. Наложи се да бъда суров с него по телефона. Разбирам защо той не иска цялата работа да се разчува в съда, но това е положението. Случай като този дава добро прозрение към мисленето и нравите на висшите класи. Смятат, че законите не важат за тях.

– Това ме навежда на мисълта... Говорихте ли с Аамир Малик? – попита Страйк.

– Да, открихме го точно там, където каза вашият човек... Хъчинс беше, нали? У сестра му. Има нова работа.

– О, радвам се – спонтанно възкликна Робин.

– Отначало никак не се зарадва, че цъфнахме при него, но в крайна сметка се показа много откровен и отзивчив. Каза, че намерил онзи младеж с душевно заболяване... Били, нали?... на улицата, искал да се види с шефа му, крещял за мъртво дете, което било удушено и заровено в имота на Чизуел. Отвел го у дома си с идеята да го закара в болница, но първо поискал съвет от Герайнт Уин. Уин побеснял. Заръчал му в никой случай да не вика линейка.

– Така е реагирал значи? – намръщи се Страйк.

– Според Малик Уин се е тревожил, че покрай връзката с Били информацията му няма да бъде приета за надеждна. Не е искал някакъв скитник и психопат да мъти водите. Наругал Малик, че го е прибрал в къща, принадлежаща на семейство Уин, и му наредил отново да го изхвърли на улицата. Бедата била...

– Че Били не искал да си тръгне – допълни Страйк.

– Точно така. Малик твърди, че очевидно не бил на себе си и вярвал, че е държан там против волята си. Повечето време прекарал сгушен на пода в банята. – Така или иначе – Лейборн пое дълбоко дъх – на Малик му е дошло до гуша да служи за прикритие на семейство Уин. – Потвърди, че Уин не е бил с него в сутринта на смъртта на Чизуел. Впоследствие, когато го притиснал да излъже, Уин казал на Малик, че имал спешен телефонен разговор в шест часа онази сутрин и затова излязъл рано от семейния дом.