Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Гледайте я само колко е загрижена за бездомните...

Кинвара се отчете пред омотан с шал мъж, застанал в преддверие и протегнал чашка.

– Наблюдавайте я – излишно ги подкани Леймън – право при железничаря, задава безцелен въпрос, показва му билета си... Ето я вече на перона, спира и задава въпрос на друг човек, има грижата да е запомнена на всяка стъпка от пътя си, ако случайно не е заснета на камерата... и-и-и... във влака.

Картината потрепна и се смени. Влак пристигаше на гарата в Суиндън. Кинвара слезе и заговори друга жена.

– Виждате ли я? – рече Лейборн, – още набира свидетели за всеки случай. И...

Картината отново се смени с тази на паркинг пред гарата в Суиндън.

– Ето я – посочи Лейтън, – колата й е паркирана удобно в близост до камерата. Качва се в нея и потегля. Прибира се у дома, настоява работничката от конюшните да остане през нощта, спи в съседната стая, на сутринта излиза пред очите на момичето да язди... желязно алиби. Разбира се, също като вас, и ние вече бяхме стигнали до извода, че ако е било убийство, то е извършено от двама души.

– Заради портокаловия сок ли? – попита Робин.

– Най-вече – отвърна Лейборн. – Ако Чизуел (той изрече името, както се пишеше) е взел амитриптилина, без да подозира, най-вероятното обяснение е, че си е налял подправен с него сок от кутия в хладилника, но в кутията в кофата за боклук нямаше следи от примеси и носеше само неговите отпечатъци.

– Лесно е да се лепнат отпечатъци върху малки предмети, обаче, след като човек е вече умрял – отбеляза Страйк. – Просто се притиска ръката му към тях.

– Именно – заяви Лейборн и отиде до стената със снимките, където показа една в близък план на хаванче и чукало. – По тази причина се върнахме към това. Разположението на отпечатъците на Чизуел спрямо разположението на остатъчния прах сочи за фалшифициране, което означава, че стритите на прах таблетки може да са сипани в сока часове преди това от някой, който е имал ключ, знаел е какви антидепресанти пие съпругата, че усещането за вкус и мирис на Чизуел са притъпени от травма и че винаги е пиел портокалов сок със ставането си. Оставало им е единствено съучастникът да подхвърли кутия от сок без примеси в кофата с неговите отпечатъци вече като мъртвец и да отнесе другата с остатъците от амитриптилин в нея. Е, кой е бил в по-добра позиция да знае и извърши всичко това от госпожата? – зададе риторичен въпрос Лейборн. – Ала ето я нея с нейното желязно алиби за времето на смъртта, на сто километра разстояние, когато той е гаврътнал антидепресантите. Да не споменаваме, че е оставила и писмо, с което се опитва да ни пробута лесна и ясна история: съпруг, изправен пред банкрут и изнудване, осъзнава, че жена му го напуска, това го тласка отвъд ръба на пропастта и той се самоубива. Само че – отбеляза Лейборн, като посочи уголемената снимка на лицето на мъртвия Чизъл, от което бе свален полиетиленовият плик и което бе белязано с дълбока червена драскотина – не ни хареса как изглежда това тук. Още отначало ни се видя подозрително. Свръхдоза от амитриптилин може да причини сънливост или силна възбуда. Тази драскотина навяваше мисълта, че някой друг е нахлузил плика на главата му. Добавя се отворената врата. Последният, който е влязъл или излязъл, не е знаел, че си има номер за доброто й затваряне, затова не изглеждаше Чизъл да е последният човек, който я е докосвал. Плюс липсващата опаковка от хапчетата – това намирисваше на гнило от самото начало. Защо би му било на Джаспър Чизуел да я изхвърля? – попита Лейборн. – Просто няколко малки грешки от недоглеждане.

– За малко да им мине номерът – коментира Страйк. – Ако само амитриптилинът е приспал Чизъл, както е било предвидено, и ако са обмислили нещата до най-тънките детайли, като да се затвори вратата както трябва, да се остави опаковката от лекарствата на място...

– Но не са го направили – посочи Лейборн, – а тя не е достатъчно умна, та като е сама, да се спаси с приказки.

– „Не мога да повярвам, че това се случва“ – цитира Страйк. – Тя е последователна. В събота вечер ни каза „Не съм помисляла, че ще се случи това“ и „не изглеждаше реално“.

– Нека го пробва в съда, пък да видим – обади се тихо Уордъл.

– А какво е очаквала, обич ли, като става дума за куп стрити таблетки, сипани в портокаловия му сок? – подхвърли Лейборн. – От това по-виновна здраве му кажи.

– Удивително е как могат да се самозалъгват хората, когато са под влиянието на по-силна личност – каза Страйк. – Ловя бас на десетачка, че когато Макмърън най-сетне я пречупи, Кинвара ще каже, че всичко е започнало от надеждата им, че Чизъл ще се самоубие, после са се опитали да му упражнят натиск да го стори и накрая са стигнали до момент, когато не е имало голяма разлика между тласкането му към самоубийство и собственоръчното й сипване на хапчета в портокаловия му сок. Забелязвам, че тя все така тика на преден план историята с бесилките като причина, поради която той би се самоубил.