Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Матю ти го е надрънкал всичко това, нали?, помисли си Страйк и през ума му минаха няколко подходящи метода за вразумяване на Матю. Той заговори бавно, като внимателно подбираше думите си.

– Фактът, че си жена, ме кара да се притеснявам повече за теб, когато си сама навън, отколкото ако беше мъж. Изслушай ме – каза настойчиво той, когато тя отвори уста в паника. – Трябва да бъдем честни един с друг, иначе сме заникъде. Просто ме чуй, става ли? Ти се изплъзна на двама убийци, като използва съобразителността си и си припомни на какво си обучавана. Бас ловя, че проклетият Матю не би се справил. Но не искам да има трети път, Робин, защото може да не извадиш такъв късмет.

– Казваш ми да се върна на канцеларска работа ли?

– Може ли да довърша? – изрече той строго. – Не искам да те изгубя, защото по-добра от теб нямам. За всеки случай, по който работихме, откакто пристигна, ти откриваше улики, непостижими за мен, влизаше в контакт с хора, които не бих могъл да накарам да проговорят пред мен. До голяма степен на теб дължим сегашния си авторитет. Но срещу готов на насилие човек шансът винаги ще е срещу теб, а аз си имам своите отговорности. Аз съм старшият съдружник, онзи, когото можеш да съдиш...

– Тревожиш се, че ще те съдя?

– Не, Робин – отсече рязко той, – тревожа се, че ще си намериш белята, и аз ще го нося на съвестта си, докато съм жив.

Той пийна бира и продължи.

– Искам те в пълно психическо здраве, ако ще те пусна отново на улицата. Искам железни гаранции, че ще се погрижиш за тези панически атаки, защото, ако не си в добра форма, ще има последствия и те няма да засегнат само теб.

– Добре – промърмори Робин, а когато Страйк повдигна вежди, заяви: – Давам твърдо обещание, ще направя всичко, което е нужно.

Тълпата около огражденията се сгъстяваше. Очевидно всеки момент щяха да излязат участниците в следващата гонка.

– Как върви с Лорелай? – попита Робин. – Аз я харесвам.

– Ами тогава се боя, че имам още лоши новини за теб, защото ти и Матю не сте единствените, дето са се разделили миналия уикенд.

– О, по дяволите, съжалявам – избъбри Робин и прикри сконфузването си, като пи още шампанско.

– Уж не го искаше, а добре напредваш с бутилката – отбеляза Страйк развеселен.

– Това май не ти го казах, нали? – внезапно си спомни Робин, докато държеше малката зелена бутилка. – Знам къде съм виждала „Блан дьо блан“ преди и не беше върху бутилка... само дето не ни помага за случая.

– Казвай.

– В „Льо Маноа о Кат’Сезон“ имаше апартамент, който се нарича така – посочи Робин. – Кръстен на Раймон Блан, готвача, който основал хотела.

– Там ли прекара уикенда за годишнината от сватбата?

– Да. Но не бяхме в апартамента „Блан дьо блан“, не ни беше по джоба – поясни тя. Просто си спомням как минах покрай надписа. Да, там отпразнувахме „книжната“ годишнина. Книжна – изрече тя с въздишка. – А някои хора го докарват до платинена.

Няколко тъмни расови коня се появиха един по един в заграждението; жокеи в копринените им дрехи ги бяха възседнали като маймуни; момичета и момчета, работници в конюшните, водеха нервните създания с лъскавите им потрепващи хълбоци. Страйк и Робин бяха от малкото, които не проточиха шии, та да виждат по-добре. Преди да е имала време да се разколебае, Робин подхвана темата, която най-много й се искаше да обсъдят.

– Шарлот ли беше жената, с която те видях да разговаряш на приема за параолимпийците?

– Да – отвърна Страйк.

Той я погледна. Робин вече бе имала случай да съжалява, че той толкова лесно четеше мислите й.

– Шарлот няма нищо общо с това, че скъсахме с Лорелай. Тя има брак.

– И ние с Матю имахме – изтъкна Робин и пое нова глътка шампанско. – Това не спря Сара Шадлок.

– Аз не съм Сара Шадлок.

– Изобщо не си. Ако беше толкова дразнещ, никога не бих работила при теб.

– Това може да го включиш в следващия благодарствен доклад до работодателя. Ще си го сложа в рамка.

Робин се разсмя.

– Аз също имах идея относно „Блан дьо блан“ – сподели Страйк. – Преглеждах отново списъка на Чизъл в опит да елиминирам възможности и да изградя теория.

– Каква теория? – остро попита Робин и Страйк забеляза, че и при половин изпита бутилка шампанско, съсипан брак и перспективи за килерче в Килбърн интересът й към случая си оставаше все така жив.

– Помниш ли как ти казах, че ми се срува как има нещо голямо и фундаментално зад тази история с Чизъл, нещо, което не сме забелязали още?