Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Паркингът на хиподрума „Нюбъри“ вече беше запълнен, когато пристигнаха. Много от хората, отправили се към шатрата за билети, бяха удобно облечени като Робин и Страйк с джинси и якета, но имаше и такива с копринени рокли, костюми от три части или с шапки от туид и кадифени панталони в цвят на горчица, които напомниха на Робин за Торкил.

Наредиха се за билети всеки потънал в мислите си. Робин се боеше от онова, което предстоеше, щом стигнеха до „Палавата кобилка“, където работеше Теган Бутчър. Убедена, че Страйк още не е казал последната си дума относно душевното й здраве, тя се опасяваше, че просто отлага да й съобщи как я иска обратно на канцеларска служба.

Всъщност умът на Страйк временно се бе отклонил в съвсем друга посока. Цялата картина наоколо му напомняше последния път, когато бе присъствал на конни състезания. Нямаше особен интерес към този спорт. Единствената постоянна бащинска фигура в живота му, неговият чичо Тед, се увличаше по футбол и ветроходство. Няколко от приятелите на Страйк в армията бяха залагали на коне, но него не го влечеше.

Ала преди три години бе присъствал на „Дербито Епсъм“ с Шарлот и двама от любимите й братя. Също като Страйк и Шарлот бе отраснала в разединено и дисфункционално семейство. В един от непредсказуемите й изблици на ентусиазъм Шарлот бе настояла да приемат поканата на Валънтайн и Саша въпреки липсата на интерес у Страйк към спорта и на горещи чувства към двамата мъже, които го приемаха като необяснима странност в живота на сестра им.

По онова време беше съвсем безпаричен, едва крепеше новосъздадената си агенция и вече бе преследван от адвокати за връщането на неголемия заем, който бе взел от биологичния си баща, след като всяка банка го бе отхвърлила като неоправдан риск. И все пак Шарлот се ядоса, когато след загубата на пет лири, заложени на фаворита Слава и блясък, класирал се втори, той отказа да направи втори залог. Вярно, въздържа се да го нарече пуритан, праведник, плебей или скръндза, както бе постъпвала в други случаи при отказа му да се присъединява към неразумното и показно пръскане на пари от страна на близките и приятелите й. Насърчавана от братята си, тя самата бе правила все по-високи залози, като накрая спечели две хиляди и петстотин лири и настоя да посетят палатката за шампанско, където нейната красота и жизнерадостност привлякоха много погледи.

Докато вървяха с Робин по широката асфалтирана алея, успоредна на самата състезателна писта, зад издигащите се трибуни, покрай кафенета, сергии за сайдер и фургони за сладолед, съблекалните на жокеите и бара на собствениците и треньорите, Страйк си мислеше за Шарлот, за спечелени и изгубени залози, докато гласът на Робин не го привика в настоящето.

– Мисля, че това е заведението.

Изрисувана с глава на черна кобила табела висеше отстрани на едноетажен тухлен бар. Външните маси бяха запълнени с хора. Сред разговорите и смеха се разнасяше звън от чаши с шампанско. „Пъргавата кобилка“ гледаше към заграденото пространство край конюшните, където скоро щяха да бъдат изведени конете и около което вече се струпваше тълпа.

– Иди заеми онази висока маса – поръча Страйк на Робин, – а аз ще взема питиета и ще съобщя на Теган, че сме тук.

Той изчезна в сградата, без да я попита какво иска да пие.

Робин седна на една от високите маси с нейните метални бар столове, които знаеше, че Страйк предпочита, защото с неговия ампутиран крак му беше по-лесно да сяда на тях и после да става, отколкото на ниските плетени канапета. Цялата външна площ бе покрита с полиуретанова тента, за да предпазва пиещите от несъществуващ дъжд. Небето днес беше безоблачно, денят – топъл, с лек ветрец, който едва размърдваше листенцата на живия плет край входа пред бара. Щеше да е ясна нощ за копаене в долчинката край Стеда Котидж, помисли си Робин, като допусна, че Страйк не се канеше да отмени експедицията, защото я мислеше за твърде нестабилна и емоционална, та да участва.

От тази мисъл я скова още по-голям хлад и тя се залови да чете списъка на състезателните коне, когато внезапно на масата пред нея се озова малка бутилка „Мое е Шандон“, а Страйк седна на масата с халба бира.

– Наливна „Дум Бар“ – обяви доволно той и вдигна чашата си в тост към нея, преди да отпие.

Робин объркана гледаше бутилчицата шампанско пред себе си, която й приличаше на опаковка на пяна за вана.

– Това пък защо?

– За празнуване – отвърна Страйк, вече поел голяма глътка от бирата си. – Знам, че не е прието да се говори така – продължи, докато затършува из джобовете си за цигари, – но добре че се отърва от него. Да спи с годеницата на приятеля си в брачното легло! Заслужил си е всичко, дето ще го сполети.