Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Чу ли я да говори по телефона?

Теган се намести на твърде високия за нея стол, така че обхвана с длан лакътя на ръката, с която държеше цигарата, а очите й леко се присвиха срещу дима, беше поза, която тя явно намираше за уместна, когато си имаше работа с хитър частен детектив.

– Не знам дали е редно да кажа.

– А може ли аз да назова име и ти да ми кимнеш, ако съм познал?

– Ами добре – съгласи се Теган, у която недоверчивостта отстъпи пред любопитството на човек, на когото са обещали да покажат фокус.

– Хенри Дръмънд – каза Страйк. – Оставила му е съобщение, че иска оценка на огърлица.

Впечатлена против волята си, Теган кимна.

– Да – потвърди тя. – Точно така.

– И ти отиде да провериш конете?

– Да, а като се върнах, госпожа Чизъл каза, че все пак трябвало да остана, защото бездруго съм й трябвала рано на другата сутрин.

– А тя къде спа? – осведоми се Робин.

– Ами на горния етаж в своята стая, то се знае – с учуден смях отвърна Теган.

– И си сигурна, че е била там през цялата нощ? – попита Робин.

– Да – отново с лек смях потвърди Теган. – Стаята й е до моята. Само те двете имат прозорци, които гледат към конюшните. Чувах я как се приготвя за лягане.

– И си сигурна, че не е напускала къщата през нощта? Според теб не е заминала нанякъде с колата? – настоя Страйк.

– Не, колата щях да я чуя. Около тази къща навсякъде има дупки, не може да си тръгнеш тихо. А и на другата сутрин я срещнах на площадката. Отиваше по нощница към банята.

– В колко часа беше това?

– Към седем и половина. После закусихме заедно в кухнята.

– Тя още ли ти беше сърдита?

– Малко кисела беше – призна Теган.

– А не я ли чу да приема друго обаждане по телефона някъде около времето за закуска?

Теган отвърна с откровено възхищение:

– Говорите за онова от господин Чизъл? Да. Отиде да говори от кухнята. Чух я само да казва: „Не, този път наистина ще го направя, Джаспър“. Май се разправяха. И на полицията го казах. Според мен се бяха скарали в Лондон и тя затова се прибра по-рано у дома, вместо да остане там. После излязох да изрина конюшните, а тя също излезе, за да обучава Бранди, това е една от кобилите й. След това – добави Теган с леко колебание – дойде той. Имам предвид Рафаел, синът.

– И какво е случи?

Теган се поколеба.

– Имали са скандал, нали? – подсказа Страйк.

– Да – усмихна се Теган искрено смаяна. – Вие знаете всичко!

– Знаеш ли за какво беше?

– За същото, за което звъня на онзи другия предишната вечер.

– За огърлицата? Госпожа Чизъл е искала да я продаде ли?

– Да.

– Къде беше ти по време на караницата им?

– Още ринех на конете. Той слезе от колата и отиде при нея в откритата школа...

Като забеляза недоумението на Страйк, Робин промърмори:

– Заграждение, където се обучават коне.

– Аха – рече той.

– Да – кимна Теган, – там тя обучаваше Бранди. Първо си говореха и не ги чувах какво казват, но после го удариха на крясъци, а тя слезе от седлото и ми викна да ида да разседлая Бранди... Да й сваля оглавника и седлото – услужливо добави тя към Страйк, в случай че не е схванал. – Тогава влязоха в къщата, но докато се отдалечаваха, още ги чувах да си крещят. Тя никога не е харесвала Рафаел – коментира Теган. – Смяташе го за разглезен. Вечно злословеше срещу него. Аз лично го намирам за свестен – добави тя и равнодушният й тон бе в пълно противоречие на изчервените бузи.

– Спомняш ли си какво си казваха един на друг?

– Малко – отвърна Теган. – Той й казваше, че не можела да я продаде, че принадлежала на баща му, а пък тя му отвърна да си гледа работата.

– И какво стана после?

– Влязоха вътре, аз продължих да рина, а след известно време... – Теган се запъна леко – видях полицейска кола да се задава по алеята и... да, ужасно беше. Излезе полицайка и ме помоли да отида да помогна вътре. Влязох в кухнята, а госпожа Чизъл беше бяла като платно и в лошо състояние. Поискаха да им покажа къде са торбичките с чай. Приготвих й топла напитка, а Рафаел я накара да седне. Много беше мил с нея – подчерта Теган, – като се има предвид, че малко преди това тя го беше нарекла какъв ли не.

Страйк погледна часовника си.

– Знам, че не разполагаш с много време. Само още едно-две неща.

– Добре – кимна тя.

– Преди година е станал инцидент – каза Страйк, – при който госпожа Чизъл е нападнала господин Чизъл с чук.

– О, господи, да – въздъхна Теган. – Наистина й беше паднало пердето пред очите. Случи се точно след като умъртвиха Лейди в началото на лятото. Тя беше любимата кобила на госпожа Чизъл, а когато тя се прибра у дома, ветеринарят вече беше свършил работата. Тя искаше да е там, когато ще се случи, и направо побесня, щом се върна и видя вана на конския доктор.