Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Откога знаеше тя, че кобилата ще бъде убита? – попита Робин.

– През последните два-три дни всички го знаехме вече – отвърна тъжно Теган. – Но тя беше такъв прекрасен кон, надявахме се да прескочи трапа. Ветеринарят чака с часове госпожа Чизъл да се прибере, но Лейди страдаше, а и той не можеше да остане цял ден, така че...

Теган направи жест, изразяващ безнадеждност.

– Имаш ли представа какво я е накарало да замине за Лондон точно този ден, след като е знаела, че Лейди умира? – попита Страйк.

Теган поклати глава.

– Би ли описала точно какво се случи, когато тя нападна съпруга си? Каза ли му нещо преди това?

– Не – поклати глава Теган. – Тя влезе в двора, видя какво е станало, хукна към господин Чизъл, грабна чука и замахна с него. Рукна кръв във всички посоки. Ужасно беше. Ужасно.

– И какво направи тя, след като го удари? – попита Робин.

– Просто стоеше там. А изражението на лицето й... Беше като на същински демон – заяви неочаквано Теган. – Помислих си, че той е мъртъв, че го е убила. Тогава я прибраха за две седмици. Отиде в някаква болница. Сама трябваше да се оправям с конете... Всички бяхме смазани заради Лейди. Обичах тази кобила и се молех да оцелее, но тя се предаде, легна и престана да яде. Не мога да обвинявам госпожа Чизъл, че беше разстроена, но... тя можеше да го убие. Навсякъде имаше кръв – повтори. Исках да напусна. Така казах на мама. Тя ме уплаши онази вечер.

– Кое те накара да останеш? – попита Страйк.

– Не знам... Господин Чизъл го искаше, а и обичах конете. А после тя излезе от болницата и беше много потисната. Стана ми мъчно за нея. Все я намирах да плаче в празния бокс на Лейди.

– Лейди ли беше кобилата, която госпожа Чизъл искаше...ъъ... Как беше терминът? – обърна се Страйк към Робин.

– Да пусне за заплодяване – подсказа Робин.

– Да, да я пусне на онзи прочут жребец.

– Тотилас ли? – попита Теган със загатната гримаса. – Не, тя искаше да заплоди Бранди, но господин Чизъл не щеше и да чуе. Тотилас! Та той струваше цяло състояние.

– И аз така чух. Случайно да е споменавала друг жребец? Има един на име Блан дьо блан, да не би...

– Не съм чувала за такъв – отвърна Теган. – Не, тя държеше да е Тотилас, той беше най-добрият, вманиачена беше по него. Такава си е госпожа Чизъл. Влезе ли й някоя мисъл в главата, няма мърдане оттам. Беше си наумила да има поколение от онзи хубав кон и толкова... Нали знаете, че тя изгуби дете?

Страйк и Робин кимнаха.

– На мама й беше мъчно за нея, реши, че иска жребче като заместител. Според мама всичките тези променливи настроения на госпожа Чизъл са свързани с бебето. Например един ден, няколко седмици след като излезе от болницата, изпадна в някакво бурно състояние. Помислих, че е заради лекарствата, които вземаше. Пееше из двора. „Много сте весела, госпожо Чизъл“, казах й. А тя ми отговори: „Обработвам Джаспър и почти съм успяла, мисля, че все пак ще ми разреши да използвам Тотилас“. Пълни глупости, разбира се. Попитах го, а той ми отвърна намусено, че само й се щяло да е така, че и бездруго не можел да си позволи конете, които вече имат.

– Мислиш ли, че може да я е изненадал, като й е предложил за разплод друг жребец, по-евтин? – попита Страйк.

– Това само би я ядосало – отсече Теган. За нея или Тотилас, или нищо. – Тя загаси цигарата, погледна часовника си и заяви със съжаление: – Имам само две минути.

– Още нещичко и приключваме – каза Страйк. – Чух, че семейството ви преди години познавало момиче на име Суки Луис. Избягала от дом за деца...

– Ама вие всичко знаете! – възкликна възхитена Теган. – Това пък откъде го научихте?

– Били Найт ми каза. Случайно да знаеш какво се е случило със Суки?

– Да, тя замина за Абърдийн. Беше в класа на Дан в училище. Майка й беше кошмарна, пиеше, вземаше наркотици, такива неща. В един момент съвсем не беше на себе си и настаниха Суки в дом. Тя избяга да търси баща си, който работеше на нефтените платформи в Северно море.

– Мислиш ли, че е намерила баща си? – попита Страйк.

С тържествуващ вид Теган бръкна в задния си джоб и извади телефона си. След няколко щраквания показа на Страйк страница от Фейсбук с усмихната брюнетка, която позираше с няколко приятелки пред басейн в Ибиса. Под тена, грима и изкуствените мигли Страйк различи чертите на слабото момиче с издадени зъби от старата снимка. На страницата имаше надпис „Сузана Макнийл“.

– Видяхте ли? – щастливо възкликна Теган. – Баща й я прибра в новото си семейство. Сузана й беше истинското име, но майка й я наричаше Суки. Мама е приятелка с лелята на Сузана. Каза, че си живеела чудесно.