Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Към Кинвара ли го е изпитвал? – попита със силно съмнение Робин.

– Докато беше около него, да си го виждала в близък контакт с друга жена?

– Не съм. Но, то се знае, той може да не говори за жена.

– Вярно – призна Страйк. – При Катул мъжката любов е в изобилие. Може би тъкмо заради това Чизъл го харесва толкова.

Той напълни керамична чаша със студена вода от крана, изпи я на един дъх, а после сложи вътре торбичка чай и включи чайника, без да откъсва очи от светещия в тъмното екран на телефона си.

– „Майка“ е зачертано – промърмори.

– Майката на Чизъл е починала преди двайсет и две години – осведоми го Робин. – Преди малко я издирих.

– Хм... „Бил“ оградено в кръг.

– Не Били – изтъкна Робин, – но след като Джими и Флик са решили, че се отнася до брат му, може хората понякога да са наричали Били „Бил“.

– Освен ако не е име, а сметка за плащане – посочи Страйк. – Или пък човка на патица... „сузуки“... „Блан дьо...“ Я почакай. Джими Найт има старо сузуки алто.

– Според Флик не е в движение.

– Да, Баркли каза, че не е минало на техническия преглед.

– Като посетихме Чизъл Хаус, отпред имаше гранд витара. Трябва да е на някого от семейството.

– Браво за тази наблюдателност – похвали я Страйк.

Той включи лампата на тавана и отиде до масата край прозореца, където беше оставил бележника и химикалката си.

– Знаеш ли – промълви Робин замислено, – май неотдавна видях някъде „Блан дьо блан“.

– Така ли? Пила си шампанско? – попита Страйк и седна, за да нахвърля бележки.

– Не, но... да, сигурно съм го видяла на етикет върху вино. Блан дьо блан... какво означава? „Бяло от бели“?

– Да – потвърди Страйк.

В продължение на минута никой не проговори и двамата гледаха бележката.

– Знаеш ли, не ми е драго да го кажа, Робин – произнесе се Страйк най-накрая, – но според мен най-интересното на тази бележка е, че Флик я е държала скрита. Прилича на списък със задачи. Не виждам нищо, което да доказва незаконно деяние или да предполага основание за изнудване или убийство.

– „Майка“ е зачертано – повтори Робин, сякаш решена да изтръгне смисъл от кратките и неразбираеми думи. – Майката на Джими Найт е умряла от азбестоза. Той ми го каза на купона на Флик.

Страйк почука леко с върха на химикалката върху бележника си замислен, докато Робин не изрече на глас въпроса, който занимаваше и него.

– Ще се наложи да съобщим на полицията за това, нали?

– Да, така е – отвърна Страйк и потърка очи. – Доказателство е, че тя е имала достъп до къщата на Ебъри Стрийт. За съжаление, това означава, че ще трябва да те изтеглим от бижутерския магазин. Щом от полицията претърсят банята, няма да й отнеме дълго да съобрази кой ги е пратил.

– По дяволите – огорчи се Робин. – Наистина бях започнала да й влизам под кожата.

– Да – съгласи се Страйк. – Това е проблемът, когато нямаш официална позиция в разследването. Много бих дал да мога да съм с Флик в стая за разпити. Този проклет случай... – Той се прозя. – Цяла вечер четох досието. И тази бележка е като всичко друго, повече повдига въпроси, отколкото дава отговори.

– Почакай – каза Робин и той чу шумове от движение. – Прощавай, Корморан, ще слизам тук, виждам стоянка на такси...

– Добре. Чудесна работа тази вечер. Ще ти се обадя утре. Тоест по-късно днес.

Когато тя затвори, Страйк остави цигарата си в пепелника, върна се в спалнята си да събере пръснатите бележки от пода и ги отнесе в кухнята. Игнорира заврелия чайник, извади бира от хладилника, настани се до масата с папката пред него, после му хрумна да отвори прозореца до себе си на няколко сантиметра, за да пусне свеж въздух в стаята, и продължи да пуши.

Военната полиция го бе обучила да организира разпити и находки в три широки категории: хора, места и неща, и Страйк бе прилагал тъкмо този изпитан стар принцип върху случая с Чизъл, преди да заспи на леглото си. Сега разпростря съдържанието на досието върху кухненската маса и отново се залови за работа, а през прозореца лъхна студен нощен ветрец, напоен с бензинови пари, и от него ъгълчетата на снимките и хартиите потрепнаха.

– Хора – промърмори Страйк.

Преди да заспи, бе съставил списък на хората, които най-много го интересуваха във връзка със смъртта на Чизъл. Сега видя, че несъзнателно е подредил имената според степента им на обвързаност с изнудването на покойния. Името на Джими Найт оглавяваше списъка, следвано от това на Герайнт Уин, после идваха онези, които Страйк приемаше като респективните им заместници – Флик Пърдю и Аамир Малик. Следващата беше Кинвара, която бе знаела, че Чизъл е изнудван и защо; Дела Уин, чиято възбрана бе задържала изнудването извън медиите, но чиято точна степен на ангажираност в историята иначе бе неизвестна на Страйк; после Рафаел, който по всички параграфи бе незапознат със стореното от баща му и със самото изнудване. Накрая на списъка стоеше Били Найт, чиято единствена известна връзка с изнудването бе, че е роден брат на основния изнудвач.